През септември Уилям влезе в Харвард и се настани в Ярд, на най-горния етаж на Грейс Хол. Вече пето поколение от фамилията Каин попадаше в Кеймбридж. Анабел се върна в училище „Мадейра“, но не напредваше особено с ученето, въпреки че прекарваше повечето уикенди под зорко родителско наблюдение във Вашингтон.
По време на следващата сесия на Конгреса Флорентина посвети цялото си свободно време на четенето на свързаните с отбраната материали, които й осигуряваха помощниците й. Изцяло се потопи в проблемите, пред които се изправяше страната, за да запази стратегическата си безопасност. Четеше доклади от експерти, разговаряше с помощници на министъра на отбраната и изучаваше основните договори между САЩ и съюзниците от НАТО. Посети щаба на Стратегическото военновъздушно командване, обиколи американските бази в Европа и Далечния изток, наблюдава ученията в Северна Каролина и Калифорния и дори прекара един уикенд под водата на борда на атомна подводница. Срещаше се с адмирали и генерали, провеждаше разговори с обикновени войници и сержанти, но нито веднъж не се изказа в залата, а само задаваше въпроси на заседанията на комисията. Често се поразяваше от факта, че невинаги най-скъпите оръжия са най-ефективните. Започна да разбира, че на военната машина й е нужно много време да поднови въоръжението си, което не бе напълно тествано от времето на Кубинската криза. След цяла година слушане и учене стигна до заключението, че Бюканан е бил прав, а глупачката се е оказала самата тя. Америка нямаше друг избор, освен да увеличава военните си разходи — Съветският съюз си оставаше открито враждебен. С изненада откри, че новата тематика й харесва, и си даде сметка колко много са се променили възгледите й, когато някакъв колега открито я нарече ястреб.
Запозна се с цялата документация за ракетната система М-Х, когато тя премина под юрисдикцията на парламентарната комисия по отбраната. Когато в дневния ред на заседанията се появи обсъждането на така наречената поправка „Саймън“ за задържане на одобряването на системата, Флорентина помоли председателя Галоуей да й бъде дадена думата по време на дебата.
Слушаше с внимание, докато другите представители се изказваха за или против поправката. Робърт Бюканан се обяви категорично против нея. Когато завърши речта си, спикерът най-изненадващо й даде думата. Докато вървеше към трибуната, Бюканан произнесе достатъчно високо, за да го чуят:
— А сега ще чуем мнението на един истински експерт.
Един-двама републиканци се разсмяха, докато Флорентина заемаше мястото на подиума и подреждаше бележките си на катедрата.
— Господин спикер, обръщам се към Камарата като убеден защитник на ракетите М-Х. Америка не може да си позволи да забави отбранителната си програма само защото на някои конгресмени им е нужно повече време да се запознаят с необходимите материали. Те са на разположение на всеки член на Камарата на представителите вече повече от година. Съмнявам се, че уважаемите представители се нуждаят от курс по бързо четене, за да могат да си свършат работата. Истината е, че тази поправка не е нищо друго освен тактика на забавяне от страна на онези, които са против ракетната система. Осъждам тези представители като хора, които си крият главите в пясъка и ще продължат да си ги крият, докато руснаците не нанесат изпреварващ удар. Нима те не разбират, че Америка също трябва да е в състояние да удари първа?
Тя направи пауза и продължи:
— Одобрявам подводниците „Поларис“, но не можем да изнесем всичките си ядрени проблеми на море — особено след като по данни на разузнаването руснаците разполагат с подводница, способна да развива скорост от четиридесет възела и да остане под вода четири години — четири години, господин спикер — без да се връща в базата си. Аргументът, че гражданите на Юта и Невада се намират в най-голяма опасност заради ракетите М-Х, е неверен. Районите, в които ще бъдат разположени ракетите, вече са собственост на правителството и понастоящем се обитават само от хиляда деветстотин и осемдесет овце и триста и седемдесет крави. Не вярвам, че американският народ трябва да бъде залъгван по въпросите за националната сигурност. Избрани сме тук, за да вземаме дългосрочни решения, а не просто да приказваме и с всяка година да ставаме все по-слаби и по-слаби. Някои от членовете на Конгреса биха накарали и Нерон да изглежда в очите на американците като актьор, изнасящ концерт за противопожарната бригада на Рим.
Читать дальше