Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Когато смехът затихна, гласът на Флорентина стана съвсем сериозен.

— Нима сме забравили, че през 1935 година в заводите на Форд са работели повече хора, отколкото е имало във Въоръжените сили на Съединените щати? Нима сме забравили, че през същата година армията ни е била по-малка и от армията на Чехословакия — страна, прегазена първо от германците, а след това и от руснаците? Флотът ни е бил наполовина на флота на Франция, която бе победена от германците, докато стояхме и гледахме. А военновъздушните ни сили бяха толкова малобройни, че дори Холивуд не си правеше труда да снима филми за тях! Когато се надигна хитлеристката заплаха, не можехме дори да мислим да се сравняваме с Германия. В никакъв случай не бива да допускаме отново да се оказваме в подобна ситуация.

— Американският народ никога не е виждал врага по плажовете на Калифорния или по пристанищата на Ню Йорк — почти викна тя. — Но това не означава, че врагът не съществува. През 1950 година Съветският съюз разполагаше с толкова изтребители, колкото имаше и Америка, четири пъти по-многобройна сухопътна армия и тридесет танкови дивизии срещу една наша. Никога не бива да си позволяваме отново да изпаднем в такова неизгодно положение. В същото това време се моля никога повече великата ни държава да не бъде въвличана в провали като Виетнам и никога да не се налага да гледаме как съгражданите ни умират на бойното поле. Но нашите врагове винаги трябва да знаят, че ще се изправим срещу всякакъв опит за агресия. Подобно на орела на знамето ни, ние винаги ще кръжим, готови всеки момент да защитим нашите приятели и собствените си граждани.

В залата се чуха отделни ръкопляскания.

— На всеки американец, който твърди, че военните разходи са твърде високи, предлагам да погледне страните оттатък Желязната завеса и да разбере, че никоя цена не е прекалено висока за демократичните свободи, които ние смятаме за даденост. Желязната завеса днес минава през Източна Германия, Чехословакия, Унгария и Полша, а Афганистан и Югославия пазят границите си и всеки ден я очакват да се придвижи още по-напред и да стигне чак до Близкия изток. А след това Съветите няма да се спрат, докато не обхванат цялата планета.

Залата бе потънала в такова мълчание, че Флорентина заговори по-тихо:

— В миналото много страни са изигравали ролята на пазители на свободния свят. Днес тази отговорност се пада на водачите на нашата държава. Нека не позволяваме внуците ни да казват, че сме изклинчили от нея, само за да се сдобием с евтина популярност. Нека запазим свободата на Америка с готовността си да се жертваме. Нека бъдем способни да кажем на всеки американец, че не сме избягали пред лицето на опасността. Нека в тази зала няма нито един Нерон, нито един измамник, нито един пожар и никаква победа за враговете ни.

Всички започнаха да аплодират. Тя остана на мястото си, докато спикерът се опитваше да въдвори ред. Когато отново настъпи тишина, Флорентина продължи почти шепнешком:

— Нека тази жертва никога вече да не бъде животът на американските младежи или да се подменя с опасната илюзия, че сме в състояние да запазим мира на планетата, без да можем да го защитим от агресора. Защитена по подходящия начин, Америка може да упражни влиянието си без страх, да управлява без терор и все пак да остане бастион на свободния свят. Господин спикер, обявявам се против поправката „Саймън“, като я смятам за неуместна и дори нещо повече — за безотговорна.

Флорентина се върна на мястото си и веднага бе заобиколена от колеги и от двете партии, желаещи да я поздравят за речта. На следващия ден пресата я засипа с похвали и във всички новини се появиха откъси от речта й. Флорентина с изумление научи, че всички я смятат за един от най-големите експерти по национална сигурност. Два вестника дори я споменаваха като бъдещ вицепрезидент.

Отново пликовете в пощенската кутия станаха повече от хиляда на седмица. Особено силно я развълнуваха три писма. Първото беше покана за вечеря от болния Хюбърт Хъмфри. Тя я прие, но не отиде. Второто бе от Робърт Бюканан — просто бележка, написана на ръка:

Моите поздравления, госпожо.

Третото бе от някакъв анонимен подател от Охайо:

Ти си една комунистическа подлога, стремяща се да унищожи Америка, като я вкарва в невъзможна военна програма. Газовата камера е прекалено милостива присъда за такива като теб. Трябва да те обесят заедно с идиота Форд и с курвата Картър. Защо не идеш в кухнята, където ти е мястото, кучко?