Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Флорентина се съгласи да позволи на Марк да направи пълно разследване и през това време да запази мълчание по въпроса. Дон Шорт й звънна по телефона да я поздрави за изборната й победа и да й напомни, че договорът с Военноморските сили за ракетната програма ще се разглежда в подкомисията в четвъртък. Флорентина прехапа устни, когато Дон Шорт добави:

— Радостен съм, че сте осребрили чека — сигурен съм, че парите са ви били от полза за изборите.

Флорентина незабавно помоли лидера на мнозинството да отложи гласуването на ракетната програма, докато не завърши разследването на Бил Пиърсън. Марк Чадуик обясни, че не е в състояние да изпълни молбата й, защото забавянето на разглеждането щяло да доведе до пренасочване на отделените средства другаде. Макар че не му пукало коя точно фирма ще спечели договора, министърът на отбраната Браун ги предупредил, че всяко забавяне на решението ще отприщи истински ад. Накрая Чадуик й напомни собствената й реч за представителите, които задържат свързаните с отбраната решения. Флорентина реши да не губи време в спорове.

— Имаш ли някакви резултати от разследването, Марк?

— Да. Знаем, че чекът е бил осребрен в „Ригс Нешънъл Банк“ на Пенсилвания авеню.

— Моята банка и моят клон — невярващо произнесе Флорентина.

— От дама на около четиридесет и пет, с тъмни очила.

— А някакви добри новини?

— Да — отвърна Марк. — Служителят решил, че сумата е достатъчно голяма, за да си запише номера на банкнотите, в случай че започне издирване. Иронично, нали? — Тя се опита да се усмихне. — Флорентина, по мое мнение имаш две възможности. Или стоварваш всичко на заседанието в четвъртък, или си мълчиш, докато не разровя цялата бъркотия. Онова, което не можеш, е да говориш публично за замесването на Бил Пиърсън, а в същото време да работя и аз по въпроса.

— Как искаш да постъпя?

— Най-вероятно партията би предпочела да си затраеш, но аз знам как бих постъпил, ако бях на твое място.

— Благодаря ти, Марк.

— Никой няма да започне да те обича заради това. Но пък подобни неща никога не са те спирали досега.

Когато председателят на подкомисията по отбраната Томас Лий удари с чукчето, за да въдвори ред, Флорентина вече от няколко минути седеше на мястото си и си правеше бележки. Договорът за радарните сателити беше шеста точка от дневния ред и тя не взе участие в разискването на първите пет. Когато вдигна поглед към масата за журналистите и местата за наблюдатели, видя усмихнатата физиономия на Дон Шорт.

— Точка шеста — каза председателят и потисна леката си прозявка — разискванията по всяка от останалите точки бяха отнели много време. — Днес трябва да обсъдим предложенията на трите компании, участвали в търга за ракетния проект на флота. Крайното решение е на Отдела по внедряване към Министерството на отбраната, но оттам чакат нашето мнение. Кой желае да открие обсъждането?

Флорентина вдигна ръка.

— Госпожа Каин.

— Господин председател, нямам специални предпочитания между „Боинг“ и „Гръмън“, но в никакъв случай не бих подкрепила офертата на „Еъроспейс“.

Дон Шорт пребледня.

— Можете ли да обясните на комисията причините за подобна позиция срещу „Еъроспейс“, госпожо Каин?

— Разбира се, господин председател. Позицията ми е базирана на личен опит. Преди няколко седмици служител на „Еъроспейс“ дойде при мен в канцеларията ми, за да ми обясни защо точно неговата компания трябва да получи договора. След това се опита да ме подкупи с чек за двадесет и четири хиляди и триста долара в замяна на моя глас на това обсъждане. Този човек в момента се намира в помещението и несъмнено ще трябва да отговаря за действията си пред съда.

Когато председателят най-сетне успя да въдвори ред, Флорентина обясни системата на тържествените вечери и посочи Дон Шорт като човека, дал й парите. Потърси го с поглед, но той вече бе изчезнал. След това тя продължи разказа си, но не спомена името на Бил Пиърсън. Все още смяташе, че въпросът е вътрешнопартиен, но когато завърши, не можеше да не забележи, че други двама членове на комисията са пребледнели също като Дон Шорт преди малко.

— Предвид сериозното изявление на колегата възнамерявам да отложа вземането на решение по въпроса, докато не се проведе пълно разследване — обяви председателят Лий.

Флорентина благодари и незабавно тръгна към кабинета си. Репортерите се нахвърлиха върху нея с въпроси, но тя не отговори на нито един.