Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Извинете, не знаех, че това е вашата пейка.

— Моята пейка е. Пейката на Дани, вече цели тринайсет години — каза мърлявият тип. — Преди това беше на Тед, а след като си ида, ще я получи Мат.

— Мат? — неразбиращо попита Флорентина.

— Да, Мат Просото. Спи зад паркинг шестнайсет и ме чака да умра. — Скитникът се изсмя. — Но да ви кажа, както е тръгнал с тази пиячка, никога няма да дочака пейката. Хей, госпожо, нали не смятате да се застоявате много?

— Не, не смятам — отвърна Флорентина.

— Хубаво — каза Дани.

— Какво правихте през деня?

— О, това-онова. Винаги знам в коя черква мога да получа супа, а с някои от нещата, дето изхвърлят от префърцунените ресторанти, мога да изкарам и дни. Вчера ми попадна страхотна пържола от „Монокъл“. Днес смятам да се пробвам в „Барон“.

Флорентина се помъчи да се овладее.

— Не работите ли?

— Кой ще ми даде работа? Нямам работа вече петнайсет години — откакто се уволних от армията през седемдесета. На никого не му е притрябвал един стар ветеран. Ако ме бяха пречукали за родината във Виетнам, щеше да е по-лесно за всички.

— Колко ветерани като вас има тук?

— Във Вашингтон ли?

— Да, във Вашингтон.

— Стотици.

— Стотици? — повтори Флорентина.

— Не е толкова зле, колкото на други места. В Ню Йорк те прибират на топло още щом те видят. Кога смятате да си вървите, госпожо? — каза той и я изгледа с подозрение.

— Скоро. Мога ли да попитам…

— Питахте достатъчно, сега е мой ред. Става ли да ми оставите вестника?

— „Вашингтон Поуст“ ли?

— Добро качество — каза Дани.

— Ще го четете ли?

— Не — каза той и се изсмя. — Ще се завия с него. Ако не мърдаш, те пази топъл като хамбургер.

Тя му подаде вестника, стана и му се усмихна. Едва сега забеляза, че е само с един крак.

— Имате ли четвърт долар за стария войник?

Флорентина порови в чантата си. Имаше само една банкнота от десет долара и тридесет и седем цента. Подаде парите на Дани.

Той ги изгледа невярващо.

— Тук има достатъчно, за да можем и двамата с Мат да си купим истинска кльопачка! — възкликна бездомникът, след което замълча и се вгледа по-внимателно в нея. — Аз ви познавам, госпожо — подозрително каза той. — Вие сте онази дама от Сената. Мат все казва, че ще си уреди среща с вас и ще ви обясни някои неща за това как харчите държавни пари. Аз пък му казвам какво правят ония дребни администраторчета, като видят такива като нас — викат капитолийските ченгета и хукват да търсят дезинфектант. Дори не ни молят да се подпишем в книгата за гости. Казвам му на Мат да не си губи ценното време.

Флорентина гледаше как Дани се намества на пейката и се завива с вестника със сръчността на истински професионалист.

— Както и да е, казвам му, че сте прекалено заета, за да си губите времето с него, и че така ще е довеки.

Той обърна гръб на уважаемата госпожа сенатор от Илинойс и затвори очи. Флорентина му пожела лека нощ и слезе по стълбите. На входа към подземния паркинг имаше полицай.

— Мъжът на пейката?

— Да, госпожо сенатор — отвърна полицаят. — Дани, Дани Еднокракия. Надявам се, не ви е причинил неприятности?

— Не, в никакъв случай — каза Флорентина. — Всяка вечер ли спи там?

— Поне от десет години, откакто постъпих на служба. През студените нощи се мести при една решетка зад Капитолия. Безобиден е, за разлика от някой зад паркинг шестнадесет.

Тя цяла нощ не можа да мигне. Мислеше си за Дани Еднокракия и стотиците други, споделящи същата безрадостна участ. В седем и половина сутринта вече бе в кабинета си. Джанет пристигна първа в осем и половина и се изненада, когато я видя, забола нос в „Съвременното общество на благоденствието“ от Артър Керн.

— Джанет, искам всички данни за безработицата по щати и по етнически групи. Освен това искам да знам със същите подробности колко хора са на социални помощи и колко от тях не са получавали работа повече от две години. След това разбери каква част от тях са служили във Въоръжените сили. Състави списък на всички водещи авторитети… Джанет, ти плачеш?!

— Да — изхлипа тя.

Флорентина заобиколи бюрото си и я прегърна.

— Всичко свърши, скъпа. Да забравим миналото и да се хващаме на работа.

Само след месец всички в Конгреса разбраха, че сенатор Каин се връща с пълна сила в политиката. И когато президентът й се обади лично, тя разбра, че нападките й срещу Свежия подход се попаднали в дома, където нещата следва да се променят.