Джефри Арчър - Блудната дъщеря

През последните седмици преди изборите Флорентина обиколи почти толкова незначителни щати, колкото и самият президент, и пресата предположи, че безграничната й лоялност като едното нищо може да се окаже решаващ фактор за минималната изборна победа на демократите. Ралф Брукс се завърна в Сената с малко по-голямо мнозинство. Това напомни на Флорентина, че до собственото й преизбиране остават само две години.

На откриването на първата сесия на 101-вия Конгрес мнозина от колегите й и от двете камари открито я уведомиха, че ще я подкрепят, ако реши да се кандидатира за президент. Флорентина знаеше, че някои ще кажат същото и на Пит Паркин, но въпреки това се постара още същия ден да благодари с лично писмо на всеки от тях.

Най-тежката й задача преди предизборната й кампания бе да прокара новия Законопроект за социалното подпомагане през двете камари. Работата погълна почти цялото й време. Тя лично предложи седем поправки към законопроекта, сред които федералното правителство да бъде отговорно за всички разноски, определянето на общонационален минимален доход, както и основен ремонт на социалното осигуряване. В продължение на часове тормозеше, придумваше, скланяше и едва ли не подкупваше колегите си, докато законопроектът най-сетне бе приет. Стоеше зад президента, когато той подписваше новия закон в Розовата градина. Камерите и светкавиците на стоящите зад оградения район журналисти не преставаха да щракат и святкат нито за миг. Това бе най-голямото лично политическо постижение в живота на Флорентина. Президентът направи изявление, след което стана, за да стисне ръката й.

— Това е дамата, на която можем да благодарим за „Закона Каин“ — каза той и прошепна в ухото й: — Слава богу, че вицепрезидентът е в Юга, иначе не знам къде щеше да му излезе краят.

Пресата и обществеността бяха във възторг от умението и решимостта, с които сенатор Каин успя да прокара законопроекта в Конгреса, а „Ню Йорк Таймс“ посочи, че дори и да не постигне нищо повече в политическата си кариера, името й заслужава да бъде вписано в списъка на законодателите, които ще останат в историята. Според новия закон никой намиращ се в реална нужда човек нямаше да бъде лишен от правата си, а онези, които се опитваха да си играят игрички със социалните служби, ги чакаше затвор.

Щом шумът се уталожи, Флорентина се опита да се върне към нормалния си работен ритъм. Джанет я предупреди, че ще се наложи да прекарва повече време в Илинойс, тъй като до изборите оставаха по-малко от девет месеца. Почти всички старши членове на партията й предложиха помощта си, но именно президентът бе онзи, който въпреки натоварения си график се впусна да я подкрепя и събра най-многобройната публика, когато дойде да говори в залата за събрания в Чикаго. Докато се изкачваха заедно по стълбите към сцената под звуците на „Щастливите дни отново са тук“, той й прошепна:

— Сега ще си отмъстя за всичките атаки, на които ме подложи през последните пет години.

Президентът описа Флорентина като жената, която му е създала повече проблеми дори от съпругата му, а сега дочувал, че дори искала да спи в леглото му в Белия дом. Когато смехът утихна, той добави:

— И ако наистина стигне дотам, не би могло да има по-добро нещо за Америка.

На следващия ден пресата предположи, че това е пряк удар срещу Пит Паркин и че Флорентина ще получи подкрепата на президента, ако реши да се кандидатира за Белия дом. Президентът отрече подобна интерпретация, но въпреки това Флорентина се оказа в неудобната позиция да бъде фаворит за изборите през 1992 година. Когато обявиха резултатите от надпреварата за Сената, дори самата тя остана изненадана от категоричната си победа, тъй като по време на междинните избори повечето сенатори от Демократическата партия изгубиха почва заради обичайното намаляване на популярността на Белия дом. Категоричната победа на Флорентина потвърди мнението на партията, че е намерила в нейно лице не само фаворит, но и нещо далеч по-важно — победител.

През седмицата на откриването на 102-рия Конгрес Флорентина се появи на корицата на „Тайм“. В статията бяха намерили място и най-дребните подробности от живота й, в това число ролята й на Жана д’Арк в Девическото латинско училище и спечелването на стипендията „Улсън“ в Радклиф. Дори се обясняваше защо покойният й съпруг я бе наричал „Джеси“. Флорентина се превърна в най-известната жена в Америка. „Тази очарователна петдесет и шест годишна жена — пишеше «Тайм» — е едновременно интелигентна и остроумна. Само внимавайте, когато я видите да стиска ръката си в юмрук, защото тогава се превръща в боксьор тежка категория.“