Джефри Арчър - Блудната дъщеря

През новата сесия Флорентина се опита да се посвети на нормалните си задължения като сенатор, но колеги, приятели и журналисти ежедневно я питаха дали няма да направи официално изявление за намеренията си относно Белия дом. Тя се опита да отклони вниманието им, като вземаше все повече участие в основните въпроси на деня. Когато в Квебек бе избрано ляво правителство, тя отлетя до Канада и взе участие в предварителните разговори в Британска Колумбия, Албърта, Саскачеван и Манитоба за образуване на федерация с Америка. Пресата я следеше непрекъснато и когато се върна във Вашингтон, медиите престанаха да я описват просто като политик, а като първата жена — държавен глава на Америка.

Пит Паркин вече обявяваше на всички, които бяха склонни да му обърнат внимание, че смята да се кандидатира за президент. Официалното изявление стана неизбежно. Вицепрезидентът бе с шест години по-възрастен от Флорентина и тя знаеше, че това е последната му възможност да се добере до Белия дом. Същевременно Флорентина усещаше, че това може да е единственият й шанс. Спомни си какво й бе казала Маргарет Тачър, докато се състезаваше за премиерския пост: „Единствената разлика между мъжа и жената начело на партията е в това, че ако жената изгуби, мъжете не й дават втори шанс“.

Флорентина не се съмняваше какво би я посъветвал Боб Бюканан, ако беше жив. „Прочети «Юлий Цезар», мила моя, но този път наблегни на репликите на Брут, а не на Марк Антоний.“

Двамата с Едуард прекараха един тих уикенд в Кейп Код и след като той изгуби поредната среща на голф, обсъдиха приливите и отливите в живота на жената, наводненията и възможните суши.

Когато дойде време да се връщат във Вашингтон и Ню Йорк, решението бе взето окончателно.

— … поради което издигам кандидатурата си за длъжността президент на Съединените щати.

Флорентина погледна към сенатската съвещателна зала и триста и петдесетте аплодиращи я присъстващи, заемащи място, което според дежурния разпоредител бе предвидено само за триста души. Телевизионните екипи и фотографите от пресата подскачаха и се мъчеха да намерят място, за да не заснемат единствено тиловете на анонимните глави пред себе си. Флорентина остана права по време на продължителните овации, последвали обръщението й. Когато шумът най-сетне утихна, зад микрофоните застана Едуард.

— Дами и господа — каза той, — уверен съм, че кандидатът с удоволствие ще отговори на вашите въпроси.

Половината от присъстващите заговориха едновременно. Едуард кимна на един мъж от третия ред и му даде думата.

— Албърт Хънт от „Уолстрийт Джърнъл“ — представи се той. — Сенатор Каин, кого смятате за свой най-сериозен противник?

— Кандидатът на републиканците — без колебание отвърна тя.

Последва вълна смях и се чуха отделни ръкопляскания.

Едуард се усмихна и посочи втори журналист.

— Сенатор Каин, това означава ли, че искате да се кандидатирате на мястото на Пит Паркин?

— Не, не се интересувам от длъжността вицепрезидент — отвърна Флорентина. — В най-добрия случай това е период на стагнация, докато чакаш с надежда да свършиш нещо истинско. В най-лошия се сещам за думите на Нелсън Рокфелер: „Не приемайте второто място, освен ако не сте готови за четиригодишен семинар по политически науки за напреднали и за множество погребения с държавни почести“. Не съм в настроение за нито едно от двете.

— Смятате ли, че Америка е готова за жена президент?

— Да, в противен случай не бих изявила желание за поста. Но ще бъда в по-добра позиция да ви отговоря на този въпрос след трети ноември.

— Мислите ли, че републиканците също могат да издигнат кандидатурата на жена?

— Не, те нямат куража за толкова дръзка постъпка. Ще изчакат демократите да успеят с идеята си и ще я копират на следващите избори.

— Смятате ли, че имате достатъчно опит за тази длъжност?

— Била съм съпруга, майка, председател на управителния съвет на мултимилионна корпорация, член на Камарата на представителите в продължение на осем години, а в Сената съм от седем години. В кариерата, която съм избрала, президентският пост е максималното завоевание. Така че — да, смятам, че съм годна за тази длъжност.

— Очаквате ли, че успехът на вашия Закон за социалните помощи ще ви осигури гласовете на бедните и на цветнокожите?

— Надявам се този закон да ми осигури подкрепа от всички обществени слоеве. Основната ми цел с него бе да направя така, че и онези, които плащат социалните помощи чрез данъците си, и онези, които получават помощите, да приемат тази система като справедлива и хуманна в съвременното общество.