Джефри Арчър - Блудната дъщеря

В Масачузетс разполагаше с четиринадесет дни, за да спечели колкото се може повече от сто и единадесетте делегатски гласа. Начинът й на работа тук не се промени много. Всеки ден минаваше според организирания от Едуард график. Програмата бе съставена така, че да може да се срещне с колкото се може повече гласоподаватели и същевременно да се появява в сутрешните или вечерните новини.

Флорентина се снима с бебета, профсъюзни лидери и собственици на италиански ресторанти, качи се на ферибота при Нантъкет и в автобуса от Аламеда до щатската магистрала; правеше крос по плажовете, преходи по Бъркшир и пазарува в бостънския „Куинси“, само и само да докаже, че има енергия колкото всеки мъж. Докато потапяше схванатото си тяло във ваната, стигна до заключението, че ако баща й бе останал навремето в Русия, пътят й към президентския пост в СССР едва ли щеше да е много по-труден.

В Масачузетс Флорентина за втори път изпревари Пит Паркин и взе четиридесет и седем делегатски гласа срещу тридесет и девет за вицепрезидента. Същия ден във Върмънт успя да си осигури осем от общо дванадесетте гласа. Поради изненадващите резултати на Флорентина политическите наблюдатели вече казваха, че повечето хора отговарят утвърдително на въпроса „Може ли жена да спечели президентските избори?“. Но дори самата тя бе страшно изненадана и развеселена, когато научи, че шест процента от избирателите дори не знаят, че сенатор Каин е всъщност жена. Пресата не пропусна да отбележи, че следващото й голямо изпитание ще бъде на юг — предварителните избори във Флорида, Джорджия и Алабама се провеждаха в един и същи ден. Ако спечелеше и в трите щата, щеше да има реален шанс, тъй като надпреварата за демократическия кандидат се бе превърнала в лична война между нея и вицепрезидента. Бил Брадли, който спечели едва единадесет процента от гласовете в Масачузетс, отпадна от съревнованието поради липса на средства. Въпреки това името му остана върху бюлетините на още няколко щата и никой не се съмняваше, че той ще се превърне в много сериозен кандидат в бъдеще. Брадли бе първият избор на Флорентина за съратник и името на сенатора от Ню Джърси вече фигурираше в краткия списък на евентуалните кандидати за вицепрезидент.

След преброяването на бюлетините във Флорида Паркин най-изненадващо се сдоби с шестдесет и два от общо сто делегатски гласа. Тенденцията се повтори в Джорджия, където спечели с 40 срещу 23, и в Алабама с двадесет и осем от общо четиридесет и пет гласа. Въпреки това Пит Паркин не успя, както бе обещал на пресата, „да «смаже» тази дребна дама, когато елегантните й крачета стъпят в Юга“. Вицепрезидентът постоянно се опитваше да надмине Флорентина като любимец на военните, но изборът му да разположи така наречения „Фронт Гринго“ покрай мексиканско-американската граница вече започваше да се обръща срещу него в Югозапада, където си представяше, че е непобедим.

Едуард и екипът му вече работеха с няколко предварителни избори преднина и кръстосваха страната надлъж и нашир; всеки път, когато реактивният й самолет кацаше на летището в поредния щат, Флорентина благодареше на Бога за средствата, с които разполагаше за кампанията си. Енергията й остана все така силна и всъщност вицепрезидентът бе онзи, който започна да се запъва и да изглежда уморен и пресипнал в края на деня. И двамата кандидати трябваше да предвидят отскачане до Сан Хуан, а когато в средата на март и в Пуерто Рико се проведоха предварителните избори, двадесет и пет от общо четиридесет и един делегати предпочетоха Флорентина. Два дни след това тя се върна за изборите в родния си щат, като следваше Паркин със 164 срещу 194 гласа.

Движението във Ветровития град замря, докато жителите му посрещаха любимата си дъщеря и й дадоха всичките си сто седемдесет и девет делегатски гласа на Илинойс. Флорентина отново поведе — с триста четиридесет и три гласа. Но когато продължиха в Ню Йорк, Кънектикът, Уисконсин и Пенсилвания, вицепрезидентът намали разликата и когато стигнаха Тексас, разполагаше с петстотин деветдесет и един делегатски гласа срещу шестстотин петдесет и един за Флорентина.

Никой не се изненада, когато Пит Паркин спечели сто процента от гласовете в родния си щат; последният президент оттук бе Линдън Б. Джонсън и мъжката половина на Тексас споделяше мнението, че макар и да има своите недостатъци, Дж. Р. Юинг е напълно прав с твърденията си, че мястото на жената е в къщата. Вицепрезидентът си тръгна от ранчото си край Хюстън със седемстотин четиридесет и три гласа срещу шестстотин петдесет и пет за Флорентина.