Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

С все по-голям интерес Армануш погледна чиниите по масата.

— Каква прекрасна трапеза! — грейна тя. — Все любимите ми ястия. Виждам, направили сте хумус, бабагануш, сарми… и виж ти, опекли сте чьорек !

— Аааа, да не знаеш турски? — възкликна стъписана леля Бану, когато се върна с димяща тенджера в ръцете и Султан Пети по петите.

Армануш поклати глава, развеселена, но и натъжена, сякаш съжаляваше, че е подвела очакванията й.

— Не, не. За беда не знам турски, но очевидно познавам турските ястия.

Тъй като не разбра последната част, леля Бану се извърна отчаяно към Ася, тя обаче явно не проявяваше интерес да изпълнява ролята на преводачка, толкова бе погълната от задачата, поставена от турския Доналд Тръмп. Участниците в надпреварата получиха указания да се гмурнат дълбоко в текстилната промишленост и да направят нови екипи в жълто и небесносиньо за един от най-големите футболни отбори в първенството. Победител щеше да е моделът, харесал се най-много на самите играчи. През това време Ася умуваше алтернатива и на тази задача, но този път реши да не огласява какво й е хрумнало. Вече не й се говореше. Честно казано, младата американка се бе оказала много по-хубава, отколкото беше очаквала — не че беше очаквала нещо, но дълбоко в себе си бе мислила, може би дори се беше надявала, че на летището ще посрещнат някоя тъпа блондинка.

Кой знае защо, й идеше да се заяде с гостенката, но нямаше нито повод, нито сили. Засега предпочиташе да остане сдържана и хладна, за да даде да се разбере, че турското гостоприемство не важи за нея.

— Хайде, разкажи ни — подкани леля Фериде, след като огледа прическата на младата американка и реши, че е прекалено обикновена. — Как е в Америка?

Въпросът беше толкова нелеп, че Ася изгуби самообладание, колкото и твърда да бе в решението си да не се намесва. Погледна измъчено леля си. Но дори да бе сметнала въпроса за смехотворен, Армануш не го показа с нищо. Знаеше как да излиза на глава с лели. Лелите й бяха специалност. Тя отговори с дясна буза, поиздута от бучката хумус в устата:

— Хубаво е, хубаво е. Страната е голяма. Има различни Америки, зависи къде живееш.

— Питай я за Мустафа — настоя баба Гюлсюм, без изобщо да обръща внимание на последната информация, която не бе разбрала.

— Добре е, работи много — отвърна Армануш, като в същото време слушаше напевния глас на леля Зелиха, която превеждаше. — Имат хубава къща и две кучета. Там, в пустинята, е страхотно. И времето в Аризона винаги е хубаво, топло и слънчево…

След като изядоха супата и опитаха предястията, баба Гюлсюм и леля Фериде направиха посещение в кухнята и се върнаха, всяка понесла огромна табла — вървяха в съвършен синхрон, като египтянки. Сложиха на масата чиниите, които бяха крепили на рамо.

— Има пилаф — усмихна се Армануш и се наведе напред, за да разгледа ястията. — Има и туршия, и…

— О! — възкликнаха в хор лелите, възхитени от познанията на гостенката за турската кухня.

Изведнъж Армануш забеляза последната тенджера, донесена на масата.

— О, жалко, че баба не може да види любимите й кабурга 37 37 Ребра (турски). — Б.пр. …

— В Америка много турски ресторант? — попита леля Джеврийе.

— Всъщност познавам ястията, защото ги има и в арменската кухня — поясни бавно Армануш.

Първоначално бе смятала, след като се представи на семейството като Ейми — доведената дъщеря на Мустафа, млада американка от Сан Франциско, да разкрие тайната за другата част от идентичността си малко по малко, след като се изгради някакво взаимно доверие. А ето че препускаше презглава към същността на въпроса.

Изпаднала в напрегнато, но едновременно самоуверено настроение, тя изправи гръб и огледа масата от единия до другия край, за да види как реагират всички. Празното изражение върху лицата им я накара да обясни по-ясно.

— Арменка съм… по-точно, американка с арменски корени.

Този път думите не бяха преведени. Не се налагаше. Четирите лели се усмихнаха едновременно, всяка по свой си начин: едната любезно, другата разтревожено, третата любопитно, четвъртата дружелюбно. Но най-видима беше реакцията на Ася. Тя спря да гледа „Стажантът“ и за пръв път се взря с искрено любопитство в гостенката, осъзнавайки, че в крайна сметка, тя може и да не е тук за изследване на тема „Ислямът и жените“.

— Виж ти! — отвори накрая уста и след като се наведе напред, се подпря на лакти върху масата. — Я ми кажи, System of a Down наистина ли ни мразят?