Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

— Как изобщо излизаш на глава с толкова много лели? — продължи приятелката на сценариста, така и не доловила какво се е изписало върху лицето на Ася. — Божичко, толкова много жени, които се правят на майки под един покрив… Лично аз нямаше да издържа и една минута.

Това вече беше в повече. В еклектична група като тази си имаше неписани правила, които не могат да бъдат нарушавани. Ася изсумтя. Не обичаше жени и сигурно щеше да се справи по-лесно с това, ако самата тя не бе една от тях. Срещнеше ли нова жена, правеше едно от следните две неща: или изчакваше да види кога ще я намрази, или я намразваше от самото начало.

— Аз нямам семейство в нормалния смисъл на думата — Ася я погледна снизходително с надеждата да заглуши каквото и да смяташе да каже другата.

Но докато се опитваше да го направи, погледът й падна върху лъскава сребърна рамка на стената, точно над дясното рамо на приятелката. Беше снимка на път за Червената лагуна в Боливия. Колко хубаво щеше да бъде Ася да е на този път сега! Тя допи кафето си, угаси цигарата и докато свиваше нова, промърмори:

— Ние сме глутница самки, принудени да живеят заедно. Не го наричам семейство.

— Но семейството се свежда точно до това, скъпа — възрази Изключително Неталантливия Поет.

В такива моменти се сещаше, че е най-възрастният в групата не само на години, но и като грешки, допуснати през тях. Беше се женил и развеждал три пъти и беше видял как една по една и трите му бивши съпруги напускат Истанбул, за да отидат възможно най-далече от него. От всеки брак имаше деца, които посещаваше от дъжд на вятър, но пък винаги си приписваше гордо собственост над тях.

— Не забравяй — размаха той бащински пръст към Ася, — всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.

— Лесно му е било на Толстой да избълва тая глупост — сви рамене съпругата на Карикатуриста Алкохолик. — Имал е жена, която се е грижела за всички битови подробности, възпитавала е дванайсетте им деца и се е трудела до изнемога, само и само негово превъзходителство Толстой да не се разсейва и да си пише романите.

— Какво искаш? — попита Карикатуриста Алкохолик.

— Признание! Ето какво. Искам целият свят да заяви, че стига да е имала възможност, съпругата на Толстой е щяла да бъде по-добра писателка от него.

— Защо? Само защото е била жена ли?

— Защото е била много талантлива жена, потискана от много талантлив мъж — тросна се съпругата му.

— О! — възкликна Карикатуриста Алкохолик.

Развълнуван, повика келнера и за всеобщ ужас си поръча бира. Но когато му я донесоха, явно изпита вина, защото ни в клин, ни в ръкав смени темата и се впусна да държи реч за ползата от пиенето.

— Страната ни дължи свободата си на тази малка бутилка, която мога да държа съвсем свободно — повиши глас карикатуристът, за да не го заглуши сирената на линейка, писнала отвън. — Не на обществените реформи или на политическите правила. Дори не на Войната за независимост. Точно по тази малка бутилка Турция се различава от всички други мюсюлмански страни. Тази бутилка тук — вдигна я той като за наздравица — е символът на свободата и гражданското общество.

— О, я стига. Откога това да си скапан пияница олицетворява свободата? — скастри го остро сценаристът.

Другите не се включиха. Нямаше смисъл да спорят — само щяха да си хабят силите. Вместо това си избраха по една рамка върху стената и се вторачиха в снимка на път.

— Откакто алкохолът е забранен и обруган в целия мюсюлмански Близък изток — изсумтя Карикатуриста Алкохолик. — Спомни си историята на Османската империя. Кръчмите, мезетата към всяка чаша… Явно са се забавлявали добре. Като народ ние ценим пиенето, защо да си кривим душата? Обществото ни обича да си пийва единайсет месеца в годината, а после — по време на Рамазана, изпада в паника, покайва се и пости, само за да се върне отново към пиенето, щом светият месец свърши. От мен да го знаете, в страната ни никога не е имало шариат, за разлика от другаде, фундаменталистите не са постигнали нищо именно благодарение на тази изопачена традиция. Именно благодарение на пиенето в Турция имаме някакво подобие на демокрация.

— В такъв случай защо да не пийнем? — усмихна се уморено жената на Карикатуриста Алкохолик. — А какъв по-добър повод за това от Господин Палците? Как му беше името… Чеке ли?

— Чекети — поправи я Ася, която и досега не можеше да си прости, че веднъж си е пийнала повече и е дръпнала пред групата реч за историята на балета, в която мимоходом е споменала името Чекети.