Джулиет Мийд - Близки непознати

— По-добре почакай и ме изслушай, преди да даваш прибързани обещания. — Тя спря пред тоалетната масичка на Маги и привърза косата си с панделка само за да печели време. — Допуши ми се.

— Ами, запали си! Прави това, което сърцето ти желае!

— Аз не пуша. — Тя отново се раздвижи.

— За бога, Кристи, престани да се разхождаш като тигрица в клетка, а ми кажи това, което ти е на душата. Караш ме да мисля, че си транссексуална или нещо подобно. — Той се засмя, развеселен от неудобството, което изпитваше тя. Според него объркването и притеснението й след любовния акт я правеха дори още по-пленителна, отколкото ако беше самоуверена. — Сипи ми чаша вино и ми разкажи всичко. Хайде, няма да те ухапя. Да не си счупила нещо?

— Не, тогава нямаше да изпитвам неудобство.

— Не би трябвало да се притесняваш от нищо. Слушай, Кристи, затънахме в лъжи и измама. И двамата сме в кюпа, в една лодка сме и в момента не давам и пукната пара за никого. По-добре да сме на чисто един към друг.

Тя се спря като закована и го изгледа, решителността й намаля, като видя как се усмихва накриво, в сините му очи светеше опасен блясък, а той лежеше толкова уверено в съпружеското си ложе. Изразът му я изплаши, а тя така бе копняла някой да направи тъкмо това.

— Оливър, правил ли си го и по-рано?

— Това? — Той направи широк жест. — Това? Искаш да кажеш секс? Трябва да ти призная, че съм го правил. Това ли ви безпокои, мадам? Че не съм девствен ли? Съжалявам, че ще ви разочаровам, но като вашия Джордж Вашингтон и аз не мога да лъжа. — Сложи ръка върху сърцето си и я изгледа тържествено.

— Оливър, по-рано изневерявал ли си на Маги?

Беше ред на Оливър да се почувства неловко. Той въздъхна, седна на края на леглото и скръсти ръце на гърдите си.

— Такъв разговор ли ще водим, Кристи? Вече?

— Не проявявам излишно любопитство, нито пък съм ревнива. Все ми е едно дали си имал хиляда връзки с жени. Нищо не би могло да развали мнението ми за теб. Просто искам да знам. Преди да си тръгнеш.

Той се почеса по главата.

— В такъв случай отговорът е да. Имал съм. Не се гордея с това. Да можех да отрека. Но искам да те уверя, че никога не ми се е случвало подобно нещо, никога не е било толкова импулсивно, толкова разтърсващо, иначе да, случвало ми се е. Ето. — Той протегна двете си ръце, сякаш й предлагаше да му сложи белезници. — Полага ли ми се нещо за хапване преди екзекуцията? Или последна целувка?

Кристи поклати глава и продължи да крачи.

— Не те съдя за това, че си изневерявал на жена си. Би било лицемерно от моя страна, нали? За твое сведение никога до днес не съм изневерявала на Гейб. — Когато спомена името на съпруга си на глас, тя трепна. — Но това не е повод за награда. Не съжалявам за това, което се случи, надявам се, че и ти.

— Не съжалявам и аз. Какъв е проблемът?

— Проблемът е… проблемът се състои в това… че знам всичко за Луиз. Искам да кажа знам какво се е случило и наистина изпитвам срам, че не ти казах нищо, преди да… е, това, но сега почувствах, че трябва да ти го кажа. Така че когато си мисля за всичко това, искам да знам, че поне в известно отношение съм била честна. Ето. Казах го. Съжалявам повече, отколкото можеш да си представиш.

— Въобще не мога да проумея какво ми говориш. Луиз. Добре. Признавам. Имаше Луиз. Грешката беше моя. — Кристи не можеше да събере сили да погледне Оливър, иначе щеше да види как полуразвеселения, почти озадачен израз на лицето му се променя в подозрителен. — Но как, по дяволите, си открила за Луиз? Кой негодник ти каза? — Тонът му леко се повиши, защото мислите му се пренесоха от Кристи към Маги. Маги не би могла да съобщи на Кристи, но може да е казала на Едуард Арейбин…

— Наистина съжалявам, моля те, не ми крещи! Виж какво, Оливър, просто знам. Ако желаеш да твърдиш, че Луиз никога не е съществувала, то си е твоя работа, ти не ми дължиш нищо, просто исках да ти кажа истината. — Съзнавам, че не е и моя работа и сега, след това, което се случи. През главата ми нито за миг не е минавала мисълта, че някога ще се срещнем с теб, дори в най-смелите си сънища никога не съм си представяла това, не мога да ти опиша колко съжалявам, но наистина знам… — Тя се отпусна върху стола до тоалетната масичка. По разтърсващите й се рамене Оливър позна, че плаче, огледалото отразяваше обляното й в сълзи лице, полузакрито от ръцете й.

— Луиз няма нищо общо с това. Нищо. Какво те накара да останеш с такова впечатление? Първо кой ти е споменал за нея? — Гласът му беше заплашително спокоен, почти безизразен. Едничкото му желание беше да увери Кристи, че каквото и да са й казали, нямаше нищо общо между обикновените му флиртове в миналото и онова, което изпитваше към нея сега. Разбра, че някой е клюкарствал — или Едуард, или Луси, но Маги трябва да им е съобщила за Луиз. Нямаше никакво съмнение в това. Беше работа на тая кучка Маги. Сега вече се разгневи. Не се сърдеше на Кристи, а на жена си.