Джулиет Мийд - Близки непознати

Кристи забеляза, че бе направила фатална грешка. Оливър бе искал да се люби с нея, може би само за да се разсее, но мъжествено се бе преборил с любовта си към Луиз и я бе изхвърлил от паметта си. Сега тя отново отвори болезнените му рани, ужасните стари белези, зараствали цяла година. Вместо да отдалечи Оливър от миналото му и да го върне в настоящето, тя виждаше себе си като част от болката му. Сигурно щеше да я възненавиди като Маги. Чувстваше се нещастна и съжаляваше, че въобще го спомена.

— Кой ти каза, Кристи? — попита Оливър отново, тонът му беше заплашително тих.

— Ти самият. Ти ми го каза.

— Какво говориш?

— Научих го от книгата ти. От твоя роман, от твоя така наречен роман „Тъжна история“. Прочетох го, Оливър. Съжалявам. Стана случайно. Нямах намерение да го правя. Той направо е чудесен, сърцето ми се скъса, съчувствам ти, че не си с онази, която си обичал, искам да кажа влизам ти в положението, разбираш ли? Също и когато казваш, че се чувстваш полумъртъв, че всичко ти коства огромни усилия и че не си на себе си. Тъй като аз не обичам Гейб, винаги си казвам, че трябва да го обичам, но се чувствах апатична, разбираш ли ме? Чувствах това, което си чувствал и ти. Точно като умряла. До тази вечер. Предполагам, че това е моето наказание. Толкова съжалявам, няма да те обвинявам, ако ме намразиш, заслужавам го, защото бях толкова глупава, имах романтични представи. — Тя се разрида.

— Кристи, какви ги говориш? Дай ми тази книга.

Кристи извади ръкописа на романа от най-долното чекмедже на тоалетната масичка и го хвърли към него. Листовете паднаха на леглото. Когато Оливър погледна титулната страница, единственият звук в стаята бяха хълцанията на Кристи.

роман

от

Оливър зачете началото на книгата, прегледа първите пет страници. След това обърна накрая и затвори ръкописа. Заслуша се в риданията на Кристи. Остави листовете на пода върху панталона си, мислите му течаха бързо. Поведе Кристи, почти я отнесе до леглото и избърса сълзите от бузите й.

— Кристи, чуй ме. Говореше тихо и сериозно. — Книгата не е завършена.

— Знам.

— Затова не знаеш какъв е краят.

— Знам.

— Да, но и аз не го знам.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че романът не е завършен и няма да бъде. Само това мога да ти кажа.

— Но, Оливър! Трябва да го завършиш! Книгата е чудесна, най-вълнуващата, която някога съм чела. Не мога да ти кажа колко пъти я препрочетох, никой не разбира любовта и тъгата като теб, това ме накара да се влюбя в теб още преди да се срещнем, ти разбираш как се чувстват жените, затова смятам, че е направо чудесна.

— Така ли?

— Знаеш, че е така.

— Може и да си права, но няма да говорим за това. Искам да ти кажа едно и да го запомниш завинаги. За цял живот. Погледни ме.

Тя обърна мокрото си от сълзи лице към него.

— Луиз беше много отдавна. Преди цял век. Тя беше глупаво младо момиче. Към нея не изпитвах никакви чувства. Абсолютно нищо. Повече от година не съм се сещал за нея и ти го казвам съвсем честно. Сега се безпокоя, че не знам какво да правя с теб и с Маги. В този момент дори Маги не ме тревожи. Сега нищо, чуваш ли ме, нищо не съществува за мен, освен тази стая, това легло и ти. Знаеш ли какво ще направя сега?

Тя безмълвно поклати глава.

— Ще те чукам така, както никой не те е чукал. Извинявай, че не съм сантиментален, но точно в този момент, колкото и да те обичам, не искам да те любя. Чука ми се. Смятам, че това ще допълни химията на видимите ни отношения. За невидимите няма нужда от никаква помощ.

Зад страстта на техничните му движения, които този път доминираха много по-осезаемо, Кристи усети гнева му. Той не й пречеше, всъщност така желанието й се усили. Беше различно и опасно, а тя бе уморена от джентълменските сексуални навици на Гейб. Усещаше също, че си го заслужава. Ако единствената цена, която трябваше да плати за това, че отвори стари рани, беше малко грубичка предварителна игра, щеше да я плати с най-голямо удоволствие. Дори щеше да получи наслада от това. Той намекна, че това няма да бъде краят на връзката им, но в момента не искаше да мисли за бъдещето. Щеше да приеме всички условия, които той й предлагаше, защото й даде нещо, което тя смяташе, че съществува само в романите и мечтите.

В три часа сутринта Оливър стана и се облече.

— Кристи — прошепна. — Заминавам за Лондон. Ще видя дали не мога да взема колата на Едуард.

Тя промърмори нещо в полусън, а той леко я разтърси за рамото.