Джулиет Мийд - Близки непознати

— Не дойдох тук, за да те любя, Кристи. Тази мисъл дори не ми е минавала през главата. Искам да кажа, че те намирам за страшно привлекателна, забелязах го, още когато те видях за пръв път, но не съм имал никакво намерение да правя каквото и да било, заклевам се в Бога. Не исках да постъпвам с теб както с други жени. Познавам те само от двайсет и четири часа. Въобще не мога да проумея защо се чувствам така или какво става, нито пък защо не намирам сили да си тръгна. Чувствам се като безпомощно дете.

— Както ти казваш, Оливър, нещата просто се случват. Единственото, което можем да правим, е да решим как да реагираме. Нищо не се е случило, което да не можем да върнем назад. Сега можеш да си тръгнеш и няма да се е случило нищо. Една целувка не може да причини никаква беля, нали?

— Знам какво трябва да направя… Знам как би трябвало да постъпя… Но не го искам.

— А какво искаш да направиш?

— Искам да се любя с теб и да забравя за всичко друго, за всички на света. Да дръпна завесата, да се скрия от всичко и да те имам само за себе си.

— Тогава да го направим както казваш. Да се качим горе и да забравим всичко останало.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Напълно. Никога не съм била по-сигурна.

Кристи изглеждаше много спокойна. Оливър я последва по извитата стълба към собствената си спалня на горния етаж. Загледа се в нея, докато тя бавно се съблече и сгъна прилежно на стола изцапаните си от тревата пола и блуза. Както беше по сутиен и пликчета тя отиде при него, седна в скута му и започна да разкопчава копчетата на ризата му. Хладните й пръсти се плъзнаха по гърдите му, започнаха да милват врата му, галеха косата му отзад. От десет години Кристи не бе докосвала друг мъж. Изведнъж Оливър се почувства изненадващо различно. Тя самата изпитваше непознати усещания. Пръстите й бяха много по-чувствителни, когато докосваха неговата кожа, отколкото тази на Гейб. Тялото му беше много по-гладко и слабо от това на Гейб, кожата му бе пламнала. Той свали сутиена й, а гърбът й се изви като дъга, бе готова да го приеме. Оливър я взе на ръце, положи я върху леглото и дръпна тежките жакардови завеси на балдахина. Никога нямаше да забрави цветовете й — черно, бяло и розово — прости цветове, които толкова ясно изпъкваха на фона на жакардовата тъкан, покрила леглото. Уязвимостта й го принуждаваше да я закриля почти бащински. Целуваше я и я галеше, възбуден от начина, по който тя му отговаряше, и от пулса й, който виждаше как бие над ключицата. Кристи беше изкусна любовница и знаеше, че каквото и да пише в книгите, нито един мъж не обича инструкции как стъпка по стъпка да люби жена. Оливър имаше нужда само от насърчение и тя му го даваше несъзнателно. Макар че той бе достатъчно опитен да я възбуди, тя и без това наближаваше оргазъм, защото мечтата й да се докосне до него се изпълни и бе почти на върха на блаженството. Самият допир до него всъщност засили желанието й и я освободи от сдържаността, която я потискаше години наред. Чувстваше се по-добре, отколкото бе очаквала, защото във въображението си тя никога не беше предполагала, че може да се люби така. През цялото време не си размениха нито дума. Сега, когато се прибави и засилената й страст, тя изпита огромна благодарност към мъжа до себе си. За него моментът, в който бе притежавал тялото на тази жена, също беше изключителен, неповторим.

Кристи отпусна глава върху сгънатия му лакът, косата й се разпиля, бе легнала напреки на леглото. Времето им привършваше.

— Оливър — прошепна тя. — Има нещо, което трябва да ти кажа. Чувствам се много виновна.

— Как можеш да се чувстваш виновна, за каквото и да е? Ти си благословен ангел. — Погали я нежно по бузата, сложи пръст върху устните й и една след друга целуна и двете й влажни гърди. Тя се освободи от ръката му, стана от леглото и наметна ризата му върху раменете си. Започна да крачи из стаята, докато Оливър, все още замаян, се възхищаваше на закръглените й бедра, които се виждаха под ризата. Тя хапеше устни, уплашена едновременно от онова, което би могла да каже и което би спестила. Сипа си чаша вино.

— Е, мадам, чакам. — Оливър отново опита южняшкия акцент само за да види как тя отново му се усмихва. Беше се подпрял на лакът, изтегнал се гол върху леглото, беше дръпнал завесата, за да й се възхищава.

— Трябва да ти изповядам нещо. Нещо много лошо. Боя се, че ще ми се разсърдиш.

— Кристи, след това, което се случи, няма нищо на света, което би ме накарало да ти се разсърдя. Нищо.