Джулиет Мийд - Близки непознати

— Кристи, искам да ти кажа нещо. Ще ти прозвучи много чудно, след като се познаваме едва от вчера. Искам да те попитам нещо.

Тръпка мина по тялото й и Оливър бе достатъчно близо, за да я усети. Инстинктивно сложи ръка върху раменете й. Когато тялото й се отпусна до него, тя почувства, че се разтапя. Бе уверена в себе си, а той беше изненадващо нерешителен.

— Студено ли ти е? Искаш ли да ти дам пуловера си? Тя се обърна към него, устните й бяха само на няколко сантиметра от неговите.

— Не. Просто ме побиха тръпки, това е всичко. — Оливър не дръпна ръката си от раменете й.

— Искам да ти предложа нещо. Вчера цял следобед разсъждавах по въпроса и не мога да се отърва от тази мисъл. — Отметна назад косата си и я изгледа напрегнато. — Не искам да правя филма си с Рейнолдс Прайс. Нито пък с Пат Конрой. Или с другия глупак, когото спомена.

Кристи го изгледа унило.

— Сигурна съм, че все ще се намери някой друг, който би бил по-подходящ от тези, които измислих. Може би някоя жена — писателка…

— Нещо такова имах предвид.

— Чакай, може би Кей Гибънс…

— Аз мисля за Кристи Мур Макарти…

Тя го изгледа с празен поглед.

— Оливър, разбрал си ме погрешно, аз не съм писателка, всъщност аз не съм никаква.

— Как да си никаква. Ти си точно това, което ми трябва. Ти си истинска дама от Юга и ще бъдеш идеална за целта. Познаваш страната, знаеш какво изпитват хората, имаш смели и оригинални виждания, много красива си, ще изглеждаш чудесно пред камерата — съвременна южнячка си, не разбираш ли? — Себе си нямаше нужда да убеждава, но за него имаше огромно значение тя да повярва на думите му и да не остане с впечатлението, че само си измисля разни неща. Не можеше да си представи да флиртува с Кристи, както и да се отнася към нея като към всяка друга жена. Опита се да се съсредоточи върху филма. — Всичко ще бъде точно така, както ти предложи. Ще попътуваме, ти ще ме разведеш тук и там, аз ще ти задавам въпроси, може би ще спорим или ще постигаме съгласие. Хайде, Кристи, какво ще кажеш? Нека да го направим. Какво ще загубиш? Ще направиш кариера в британската телевизия.

Кристи поклати глава като замаяна. Не можеше да повярва на онова, което й говореше Оливър.

— Мисля, че горещината ти се е отразила, Оливър, или пък на мен, май не те чух правилно. Малко съм изненадана.

— Нали най-хубавото в живота е изненадата? Вдъхновението. Хайде, Кристи! Трябвало е да се върна и да те срещна. Всичко е било предначертано — съдба. Нямах никаква представа как щях да свърша тая работа, ако не бях дошъл на село да играя крикет, а в павилиона ме чакаше разрешението на проблемите ми. Да пием за това.

Оливър напълни чашите до ръба и се чукнаха.

— За нас. Кажи да.

— Не знам какво да ти кажа. Направо онемях.

— Кажи да. За това не се изисква кой знае какво усилие.

— Не знам какво ще трябва да правя, да говоря…

— Аз също не знам. И двамата сме новаци и ще вървим ръка за ръка. Това му е хубавото. Просто ще бъдем двама души, които си говорят, а не някакъв стар и досаден известен професионален драскач на пътеписи, тъп като галош. Просто обикновени хора, които си говорят за Юга точно както сега правим. Ще бъде страхотно. Повярвай ми. Кажи да.

— Но… но…

— Кристи, мое мило момиче, няма никакво но. — В този миг както беше объркана и на лицето й беше изписана нерешителност му се стори много мила. Изведнъж филмът загуби значението си, ако тя нямаше да бъде с него. — Ще снимаме само в Северна и Южна Каролина, дори няма да си далеч от къщи. Сигурен съм, че Гейб няма да има нищо против. Така е трябвало да стане. Нещата просто се случват, не разбираш ли? Кажи да, моля те.

— Добре — прошепна тя.

В радостта си Оливър я дръпна към себе си и я целуна по устните. Тя също го целуна. Намерението му беше с целувката да отпразнуват съгласието й, да бъде целувка в миг на възторг, с която да скрепят договора. Поне така си мислеше, че е искал да направи… Усети дъха на мед от виното на езика й. Дръпна я назад, така че да легне върху одеялото, при което полата й се вдигна над коленете, целуна я още веднъж и още веднъж, хванал нежно главата й с ръце. След известно време се отдръпна, засрамен от начина, по който постъпи с нея. Независимо от всичките си благородни намерения се държа като животно. Кристи лежеше със затворени очи, без да мърда. Нищо не го извиняваше. Той, човекът, който винаги бе казвал, че всеки мъж, който се извинява, няма самоуважение, че извиненията са за слабаци, сега се мъчеше да измисли поне едно оправдание. Кристи отвори очите си с цвят на теменуги и му се усмихна загадъчно. Той се подпря на лакът и я погледна право в очите.