Джулиет Мийд - Близки непознати

— Разбира се, че помня. Всичко стана така, както си го мислехме.

— Не, не стана.

— Зависи от теб, приятелко моя.

— Значи искаш да кажеш, че не одобряваш?

— Да одобрявам? По дяволите, Кристи Мур, минала си възрастта някой да одобрява постъпките ти. Двайсет и шест години от живота си прекара в притеснения дали майка ти би те одобрила. Не питай мен — аз не бих одобрила. Но не попадай отново в същия капан.

Кристи изохка.

— Джули, мислила ли си някога какви бихме могли да бъдем, ако не трябваше да чакаме одобрението на Бланш и на Хелен? Ако те не съществуваха?

— Ако те не съществуваха, нас също нямаше да ни има — довърши набързо Джули. — Какво ще правиш сега, Кристи?

— Нищо. Няма какво да правя. Този мъж е женен и нищо няма да стане. Просто никога досега не съм се влюбвала, а сега съм влюбена, исках да го споделя с някого, защото ми е много хубаво. Исках да го кажа на теб, за да съм сигурна, че наистина е вярно. Радвам се, че се чувствам така, дори това да е единствената нощ в живота ми, когато се чувствам истински влюбена. Все едно че сега съм оживяла.

— Кристи, трябва да прекъсваме. Не одобрявам, но не казвам и обратното. Дръж ме в течение.

— Добре.

Кристи беше доволна, че се обади на Джули, но разговорът не й помогна да вземе решение. Вероятно това щеше да бъде единствената възможност да остане насаме с Оливър и тя нямаше намерение да я изпусне. Ако не розова, имаше синя пола, но щеше да намери бяла блуза с изрязано деколте. Остави косата си пусната, приготви храна за пикника и сложи две бутилки „Тере ди Туфи“ в хладилната торба. Намери одеялото с каре „Черна стража“ и го сгъна внимателно върху кошницата с капак. Подготвяше се за много опасна игра, която може би щеше да има успех, но можеше и да няма. Всичко зависеше от Оливър. Беше готова много преди дванайсет и половина.

Той с нищо не показа изненадата си, когато тя отвори вратата, само отбеляза колко е хубава. Докато караха към Грейт Уишфорд, той говори за крикета и колко щастливи попадения имал. Оставиха колата на паркинга пред кръчмата и тръгнаха по течението на реката — Оливър носеше одеялото и кошницата, а Кристи — виното.

— Знаеш ли, вчера, когато играх като фийлдър, мислех си как точно да ти обясня същината на играта като на човек, който не е и чувал за нея. Толкова е свързана с английския живот. Има много изрази от крикета, които са навлезли в разговорния език. Използват ги дори хора, които си нямат и представа от крикета: имам пълна подкрепа, удрям шестица, в много трудно положение съм… — Хрумна му, че тези изрази го развеселяваха и съответстваха на сегашното му настроение.

— Явно, че има много да уча, все едно ми говориш на чужд език.

Оливър я изгледа напрегнато.

— Крикетът май не те интересува, нали? Сигурно ти е скучен до немай-къде. Добре, ще млъкна по този въпрос. Радвам се, че си открила това място. Сигурно Джорджи Ламингтън ти е казала за него, тя живее недалеч.

— Какво съвпадение! Наистина тя ми го каза…

— Еди ми спомена, че си канила много хора. Сигурно е било партито на сезона… Всички говорят за него. — Намигна й и й подаде ръка, за да прескочи през оградата. Продължи да говори, докато избираха място къде да седнат. Кристи почти не бе в състояние да продума.

— Ти си изумителна, Кристи — заяви Оливър, когато видя обяда. — Какви прекрасни неща си донесла. Раци, пушена сьомга, пастет… Цяло угощение. Ти вярваш ли в теорията, че пътят до сърцето на мъжа минава през стомаха?

— Всички южнячки вярват в това, Оливър, особено ние, които си имаме работа с южняци. Така сме закърмени. Това е най-добрият начин да привлечеш мъж. — Кристи се усмихна, после додаде бързо: — Ако жена реши да хване някой мъж, това е начинът.

— Боже, колко съм тъп. Не исках да кажа, че търсиш път до моето сърце… — Оливър се ядоса на себе си. Кристи отговаряше прямо на несериозните му подхвърляния и това го обезоръжаваше. Никога не бе осъзнавал, че думите му са толкова плоски и прозрачни. — Казах го фигуративно. Хайде сега да сипем виното и тогава да минем към работата. — Той отвори бутилка „Тере ди Туфи“, без дори да погледне етикета и сипа в две чаши. Кристи го наблюдаваше внимателно, когато отпиваше. Изпи две глътки, после обърна бутилката и прочете етикета. Кристи забеляза как леко сви устни.

— Имам много странно усещане — започна тихо Оливър. — Трудно ми е да го изразя с думи. — Много му се искаше да й направи впечатление, да се покаже духовит, уверен и изискан, а вместо това й говореше идиотщини.