Джулиет Мийд - Близки непознати

— Няма нужда, Оливър, имам вино в хладилника вкъщи, тоест в твоята къща, а ти ще бъдеш уморен след мача. Аз ще подготвя всичко, утре ще се видим. Надявам се остатъкът от следобеда да мине добре. Смятам, че игра… прекрасно.

— Много сте любезна, госпожо Макарти. Радвам се, че днес се върнах да играя, но не само заради крикета. Беше направо знак на съдбата. — Докосна устни до ръката й и се отдалечи, за да заеме позиция на защитник.

Кристи не остана до края на мача. Не разбираше всичко, пък и нямаше интерес към играта, дори и на нея й стана ясно как щеше да завърши мачът. Занимаваше я само импровизираният пикник на другия ден. Тази вечер имаше само едно нещо, което желаеше да направи, и то бе да се подготви за него. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че най-после се влюби. От пръв поглед се влюби в Оливър Калахан.

Оливър също се замисли. Идеята, която му даде Кристи, щеше да го спаси пред Дани Бужевски. Но той я интерпретираше малко по-различно от нея. Последното, което желаеше, бе да се мъкне из тютюневите полета на Северна Каролина с някой полуакадемичен американски литературен ентусиаст. Онова, което щеше да направи впечатление във филма, бе да покаже Юга от различен ъгъл, да пътува с човек, който действително го познаваше и обичаше, който произхождаше от Юга. Диалогът между Оливър и събеседника му трябваше да бъде весел, шеговит, двамата да представят различията между английската и американската култура. Понякога щяха да спорят, друг път — да се шегуват, щяха да си обясняват взаимно някои неща и ако се случеше спътникът му да бъде изключително красива и очарователна жена, това щеше да се отрази чудесно на рейтинга сред зрителите. Оливър възнамеряваше да се превърне в звезда и на всичкото отгоре да прекара много време с Кристи Макарти.

Търпението на Стив Макпийс се изчерпваше с издължаването на сенките от следобедното слънце. Резултатът беше седемдесет на нула и Стив вече не знаеше на кого да подаде — на нападателите или на защитниците си. Когато преподобният Мартин Уърт не успя да хвърли успешно топката и каза на капитана си: „Този път май наистина сбърках“, Стив забрави, че говори със свещеник и отбеляза горчиво:

— Прав си, Мартин, той не разбра за шест или за четири да те удари.

Най-после мачът свърши. Оливър, унесен в мисли за Кристи и избирайки каква любима сентенция да изрече, когато щяха да го интервюират като известна личност, изпусна топка, която и синът му Артър би уловил.

— Съжалявам, Стив. — Сви рамене. — Смятам, че е от промяната на климата, трябва да съм се простудил.

— Колко топки въобще успя да уловиш, Оливър — смъмри го Стив с отвращение и заобиколи зад павилиона, за да изтрие очите си. Имаше навика да приема нещата прекалено сериозно и Оливър предположи, че на другата сутрин поне десет души от Комптън Пърлу нямаше да получат вестниците си.

След като пийнаха в „Лисицата с жартиерите“ и за щастие сметката бе платена от победителите, Едуард и Оливър се прибраха в старата плевня, където хапнаха хляб и сирене и си сипаха по едно. Оливър нямаше намерение да обсъжда плановете си за Кристи, докато тя не дадеше съгласието си, а Едуард искаше да го разпита за Маги, а не да говорят за американците.

— Как прекарва Магс?

— Забавлява се. Не върши нищо, освен да лежи по гръб на слънце и да критикува материалите ми. Това е любимото й занимание.

— Не бива да я съдиш, Оливър. Напоследък й дойде много, има нужда от почивка.

— Съвсем не я съдя! Тя ме съди, не мога да кихна, без да ми отправи злобна забележка как бих могъл да го направя по-добре.

— Тя е чудесна жена. Не съм сигурен дали напълно я оценяваш.

— Престани да ми говориш като баща ми. Магс е добра и се разбираме чудесно. Само че понякога се държи като дърта крава и не си дава сметка колко съм напрегнат за този телевизионен филм. Имам нужда и от малко подкрепа. Аз съм този, който работи от сутрин до вечер и издържа семейството.

— Чак сърцето ми се къса.

— Ти си си добре, Еди. Живееш си прекрасно сам, не те е грижа за света, на свободна професия си, ако искаш, можеш да не си лягаш цяла нощ, ако искаш да си поговориш с някого, никой няма да ти попречи. Ако искаш, можеш да играеш крикет цял уикенд и всеки уикенд, няма кой да ти мърмори! Нямаш представа колко е трудно да имаш жена и семейство.

— Говориш ми пълни глупости. Ти пък нямаш представа какво е да се прибереш и да бъдеш сам в празната къща, няма кой да те похвали за дребните ти победи, нито да те успокои заради малките неуспехи. Какво значение има дали играя крикет по цял ден, след като няма кой да се зарадва, ако направя сто точки?