Джулиет Мийд - Близки непознати

— Имай вяра в мен, стари приятелю. Не съм вчерашен.

Кристи не би се изненадала, ако научеше, че двамата мъже я обсъждаха. Разбра го по начина, по който я гледаха, но би била шокирана, ако узнаеше точно за какво говореха.

— Поздравления за готвачката — смънка Оливър зад гърба й. Кристи усети топлия му дъх на тила си.

— Благодаря ти, Оливър. Не е нищо специално — обикновена домашно приготвена храна.

— Там, откъдето идвам, готвенето вкъщи се свежда до изгорени наденички или сандвич с шунка.

— Оливър, смяташ ли, че Маги би искала да чуе думите ти? — сгълча го тя.

— Маги не дава пет пари. Представата й за идеално ядене е да накара някой друг да го сготви.

— Аз обичам да готвя. Смятам, че в готвенето човек може да прояви творчество, е, не творчество като твоето разбира се, но все пак то е проява на индивидуалност.

Мисля, че когато човек готви с любов, това се усеща по вкуса.

— Каква прекрасна мисъл. Когато Маги готви, усещам вкуса на досада. Или нетърпение.

— Надявам се Гейб да не говори така зад гърба ми.

— Сигурен съм, че не го прави. Виж какво, кажи ми нещо повече за идеите си за телевизионния филм. Вероятно бих могъл да се възползвам — ще има надпис „по оригинална идея на Кристи Мур Макарти“ или нещо подобно.

— Няма нужда, Оливър. Истинско удоволствие ще е да мога да ти помогна.

— Умна, красива и скромна, докъде се простират талантите ти?

— А твоето ласкателство? — Изгледа го смело в очите, докато устните й се усмихваха слабо.

— Признавам, постави ме на място. Сега, моля те, остави тая тълпа, ела и седни при мен.

Двамата се оттеглиха на полянката.

— Каза нещо за Джон Рейнолдс…

— За Рейнолд Прайс. Той е сред няколкото съвременни писатели от Юга, които харесвам, и по случайност е от Северна Каролина. Според мен би трябвало да се срещнеш с някои от тях, да чуеш какво ще ти кажат. Струва ми се, че ще трябва да хванеш Рейнолдс или други писатели един по един и всеки да те заведе по местата, които за него имат голямо значение, в които се чувства истинския живот на Юга. Така филмът няма да се превърне в още една туристическа разходка из известни места. Разбираш ли ме?

— Абсолютно.

— Идеята е, че след като ти самият си сериозен писател, усещаш реалния живот и чувствата на хората — какво действително става в душите им. Не би било зле да разгледаш някой герой от произведение за Юга — да отидеш до остров Дауфуски или до старите поселища Гула, които вероятно не са се променили от сто години. С друг писател бихте могли да поспорите, да обсъждате как стоят нещата в Англия, какви са разликите, приликите… — Докато говореше, свела очи надолу, тя скубеше маргаритки от тревата, но от време на време го поглеждаше изпод тъмните си ресници.

— Значи има прилики?

— Как да няма, разбира се, че има. Тук, в Комптън Пърлу, има много неща, които ми напомнят за дома… за живота на село — всички се познават, усеща се историята, отминалите неща… Тачат се моралът, семейството, ценностите… Чувството, че се опитваш да живееш живота си както желаеш… Ти най-добре разбираш какво ти казвам, Оливър. Ти си част от всичко това. — С разперените си ръце като че искаше да обхване цялото село.

— Кристи, имаш ли планове за утре? — попита тихо Оливър.

— Планове ли? Нищо определено. Нищо, което не бих могла да отложа, ако имаш нужда от мен. Или пък е нещо, свързано с къщата? Ако искаш да се преместя за известно време?

— Боже мой, не! Бих могъл да те заведа на обяд. Иска ми се да поговорим малко повече, да ми подскажеш кои места да посетим, да ми дадеш някоя свежа идея. Имаш ли нещо против?

— За мен ще бъде истинска чест — отвърна тя искрено.

— Защо да не си направим пикник? Мога да взема някои неща… вече ти казах, че обичам да готвя… Може да отидем до онова местенце край реката в Грейт Уишфорд — нали го знаеш, точно над моста, надолу по пътеката?

За миг Оливър я изгледа озадачен и извърна очи. Кристи съжали, че го е споменала. Искаше й се малко да поразтегли правилата на играта, но сгреши, пристъпваше върху тънък лед. Един миг и двамата мълчаха, после лицето на Оливър се проясни.

— Сещам се кое място имаш предвид. Много го обичам. Колко находчиво от твоя страна, че си го открила. Толкова е роман… Пасторално. Точно тази дума търсех.

— Нали? Често ходя там на разходка, приятно ми е да оставам сама с мислите си.

Играчите започнаха да се връщат на игрището и Оливър подаде ръка на Кристи, за да й помогне да се изправи.

— Ако не ти се стои до края на мача и не дойдеш на почерпката в кръчмата, знай, че утре ще те взема от Бокхемптън точно в дванайсет и половина. Ти вземи храна, аз ще донеса вино.