Джулиет Мийд - Близки непознати

— Оливър, идеята ти е чудесна, но не се обръщай към политик! Ние не ги обичаме много и сред тях няма да намериш нито един честен. Трябва да се обърнеш към истински южняк. Защо не, като имаш предвид какъв си, искам да кажа писател, защо да не използваш някой литератор?

— Какво искаш да кажеш? Например кой?

— Ами например някой романист, който пише за Юга и произведенията му са пропити с южняшкия дух. Някой като Пат Конрой или може би Рейнолдс Прайс. И двамата са чудесни писатели, с тях можеш да обсъдиш литературните традиции на Юга, би могъл да сравниш стила им със своя… — Гласът й заглъхна. Тя искаше Оливър да разбере, че тя знае колко добър писател е, че е прочела книгата му, че е научила за Луиз и е съгласна с разсъжденията му за любовта. Искаше да го увери, че всичко щеше да бъде наред. Но не бе в състояние да каже каквото и да било. Оливър се взираше в нея, седнал бе много близко, така че тя виждаше бръчиците на лицето му, когато се усмихнеше, кожата около светлосините му очи се набръчкваше леко и правата му коса падаше върху челото му. Несъзнателно тя започна да го имитира, вдигаше ръка към косата си, когато и той го правеше. — Е, разприказвах се, без да знам как се пишат книги и как се снимат филми, всъщност ти си истинският професионалист. По-добре да се съсредоточа върху играта и да престана да те съветвам какво да правиш. По-добре да млъкна, нали?

— Кристи, продължавай да говориш. Смятам, че инстинктивно разбираш какво ми е нужно и не мога да ти опиша колко полезно е за мен…

— Оливър! Готви се! — Оливър се обърна. Толкова задълбочено разговаряше с Кристи, че съвсем бе забравил за крикета. Стив беше аут, Къртис го бе извадил от играта с чист удар и сега той пристъпваше унило към тях. Едуард бе влязъл на мястото на Майк, така че Оливър щеше да влезе, когато Робъртс излезеше. Резултатът беше четиринайсет на две.

— По дяволите, не биваше да се разбъбрям, а да внимавам в играта! Не забравяй нито една мисъл, която ти хрумне, след мача ще си поговорим. По-скоро, когато ме извадят, което сигурно ще е скоро. Добре игра, Стив. — Изръкопляска шумно, Кристи последва примера му.

— Проклето черно копеле — мърмореше Стив. — Всъщност това трябва да направи този, който хвърля топката.

Наложи се Къртис три пъти да хвърли топката, за да извади Гейвин Робъртс.

— Стискай ми палци — прошепна Оливър на Кристи. — Ако наистина имам късмет, ще се върна след десетина минути. Пази ми мястото. — Тръгна към игрището и поздрави Едуард Арейбин като размаха шапка. Поне двамата с Еди бяха по-високи, би трябвало да им провърви. Искаше да се представи добре. Резултатът бе шестнайсет на три, играчите от Западните Индии се бяха успокоили и с право бяха доволни. Джоуъл Гарнър беше фийлдър 8 8 Фийлдър — играчът, който хваща топката и я връща. — Б.пр. , толкова се бе отпуснал, че лежеше по гръб на тревата и убедително се преструваше на дълбоко заспал.

Къртис събра фийлдърите около себе си, така че Оливър се намери обграден от трима. Джоуъл лежеше далеч, затова никой не можеше да го чуе дали хърка, или не. Оливър улови една единична топка, Едуард се приготви да я посрещне. Къртис се изтегли дълбоко назад, като търкаше топката в слабото си бедро. Топката се удари в ръба на бухалката на Едуард и прелетя в ръцете на ухиления вратар. Откъм павилиона се чуха въздишки на разочарование, Едуард излезе елегантно и зае мястото на Оливър на тревата до Кристи.

— Браво, Едуард, беше чудесно.

— Играх ужасно, но все пак ти благодаря, Кристи. Мисля, че сега всички залагаме на Ол.

— Много е добър, нали?

— Фигурата му е добра. Стреля добре с левия крак. Би могъл да играе и защитно. Трябва да издържи до петдесет.

— Няма ли да стане скучно? Дали ще може да се справи?

— Ще се справи, как няма да се справи. И Къртис го знае. Много е задушно. Радвам се, че излязох, там щеше да ми се спука сърцето.

Кристи гледаше Оливър като хипнотизирана. На слънцето тъмнозлатистата му коса блестеше, много елегантно изчакваше всяко хвърляне. Едуард си отвори кутия с бира и допълни чашата на Кристи с вино.

— Браво на теб, че се ангажира да приготвиш чая и да гледаш проклетата игра. Направи много повече, отколкото се очакваше. Маги никога не идва да гледа или ако дойде, носи купчина с книги и се налага да я сръчкаме, за да й кажем, че мачът е свършил.

— Не мога да си обясня защо, играта е много интересна и толкова… английска.

— Гейб и малкият ще дойдат ли?

Кристи го изгледа изненадано.