Джулиет Мийд - Близки непознати

— Е, Къртис, изглежда мачът ще се запомни. Джоуъл ли ще поведе хвърлянето?

Къртис се засмя.

— Бих ли ви погодил този номер, човече? Тогава няма да е крикет. Джоуъл ще удря топката. Аз ще открия хвърлянето.

— Ами добре. В такъв случай не е толкова страшно, какво ще кажеш, Еди? Смятам да отскоча и да изпия още една бира. За кураж, както се казва. — Оливър и Едуард тръгнаха обратно към своите съотборници, които седяха на пейките с отпуснати от средната възраст кореми. Оливър се прекръсти. С периферното си зрение зърна в гръб млада жена, чието тяло изчезна в задната част на позната кола. Беше по бели шорти и с окото на ценител Оливър осъзна, че има фантастични крака.

— Еди, ей на това викам вдъхновяваща гледка.

Едуард Арейбин проследи посоката, в която гледаше Оливър.

— Така ли мислиш? — Едуард не беше убеден. — Това е вашата гостенка, Ол. Вдъхновяващата гледка е Кристи Макарти.

Оливър светна и с бавни крачки се упъти към нея, за да я поздрави, разроши косата си и размаха нехайно бухалката. Когато се намираше на около двайсетина крачки от нея, Кристи извади щайга с храна от багажника на колата и я остави на тревата. Оливър забави крачки. Видя в профил извивката на гърдите й под розовата блуза, докато се навеждаше към земята. Когато отново се изправи, тя обърна глава към него, прокара пръсти през косата си и го изгледа спокойно. Оливър се готвеше да й махне или да й каже нещо, но тя бавно извърна глава към колата. Оливър никога нямаше да забрави как му се отрази напрегнатия й поглед и това, че тя се извърна. Нещо вътре в него — стомахът или сърцето му, се преобърна. Не беше свикнал жените да се извръщат от него. Обикновено, когато гледаше жена, той бързо оценяваше сексуалния й потенциал и определяше интереса си към нея. За него тези жени не съществуваха като индивидуални личности, а представляваха смесица от собствената му енергия и апетит. Кристи бе съвсем различна, тя изведнъж се оказа реална. Усети, че е нервен, когато се приближи към нея.

— Госпожо Макарти! Кристи? — изрече колебливо зад гърба й. — Аз съм Оливър Калахан.

Кристи отново се обърна. Беше много горещ, задушен августовски следобед и тя много се бе трудила, за да довърши нещата и да ги натовари на колата. Пот бе избила по челото й и по него бяха полепнали кичурчета коса. Тя ги отхвърли назад и теменужените й очи се спряха върху Оливър.

— Оливър, и аз си помислих, че си ти. Снощи Едуард ми каза, че може да дойдеш за мача. Надявах се да се срещнем.

— Не бих го пропуснал за нищо на света. — Оливър се взираше в нея и сякаш езикът му се върза. Тя беше дори още по-красива, отколкото си я представи по гласа й по телефона, по-красива отколкото на снимките. Беше с розова блузка без ръкави, затъкната в бели къси панталонки. Струйка пот се стичаше от врата й и изчезваше в цепката на деколтето й, но Оливър не бе в състояние да откъсне очи от лицето й. Тя се облегна на задната врата на волвото на семейство Калахан и кръстоса хубавите си загорели крака.

— Извинявай, сигурно изглеждам ужасно. Поех ангажимента да приготвя всичко за чая. — Тя посочи изобилието от храна в колата.

— Виждам. А ти… обичаш ли крикет? — Гласът, който излезе от устата му, звучеше направо идиотски.

— Едва ли бих казала, че го обичам — това ще бъде първият мач, който ще гледам, но го чакам с нетърпение. Малко съм нервна, защото не знам правилата.

— Няма нужда да бъдеш нервна. Ако имаме късмет, ще спечелим първия удар, а след това мога да седна до теб и да ти обяснявам, за да разбереш какво става. Искаш ли да направим така?

— Чудесно. Направо прекрасно. — Тя му се усмихна и той напълно се разтопи. Понечи да каже нещо, въздъхна, неспособен да изрече каквото и да било, омаян от хубостта й и се опита да замаже положението, като прочисти гърлото си.

— Моля? Не те чух какво каза? — попита учтиво Кристи.

— Нищо. Дразни ме гърлото. Чакай да ти помогна с тези неща, много са тежки за теб. Виж какво — ще извикам момчетата да ги разтоварят и тогава можем да седнем, да пийнем нещо студено и да си поприказваме като хората. — Взе един малък термос в едната си ръка и й подаде другата. Тя решително пое ръката му и тръгнаха заедно към павилиона. Както и беше очаквала, Оливър беше мъж, който винаги вземаше инициативата. Беше много доволна, че прехвърли всичко в негови ръце.

Както Оливър се надяваше, Комптън Пърлу спечели първата топка и Стив смело реши да удря пръв. Когато Майк пое отбраната, Оливър започна урока.