Джулиет Мийд - Близки непознати

— Помислих за това, любими — тя го погали по главата, — и смятам, че няма да е честно от моя страна да ти преча по някакъв начин. Затова смятам, че трябва да заминете. Веднага. Още утре.

— Кристи, скъпа, наистина много мило от твоя страна, но не можем да заминем утре. Нали ще приготвяш храната за мача по крикет…

— Аз няма да тръгна с вас, Гейб. Ще остана тук, ще приготвя чая, а вие с Джейк можете да заминете за няколко дни и да правите каквото пожелаете. Ако искаш, можете дори да вземете Мариела с вас, за да ви помага. Хем няма да ви преча, освен това няма да се чувствам виновна, че съм развалила удоволствието ви.

— Но исках и ти да видиш мястото, не само Джейк.

— Това са твои предци, Гейб. Свързано е със семейството. Тъкмо такова нещо един баща трябва да покаже на сина си. Той е истински Макарти.

— Да, може би. Но ще отидем другата седмица. Искаш ли, Джейк? Да си направим едно приключение? — Джейк отговори, като започна да подскача върху баща си и да крещи от радост. Кристи го изчака да се поуспокои.

— Не, Гейб, смятам, че трябва да тръгнете още утре и да се върнете в понеделник. За другата седмица имам други планове, после пък ще стане време за връщане. Времето няма да ни стигне! — Всъщност само на Кристи времето не й достигаше. За да приложи плана си, трябваше да направи така, че Гейб да се съгласи да тръгне, тя да подреди багажа им, да довърши сладкишите за чая и самата тя да се подготви.

— Не знам, скъпа. Остават ни още две седмици, докато тръгнем, а бяхме намислили да гледаме заедно мача по крикет.

— Хайде, Гейб. Не се мъчи да бъдеш толкова любезен. Ти мразиш крикет, хиляди пъти съм го чувала от теб, преди да дойдем ме накара да обещая, че няма да те карам да гледаш проклетия крикет и понеже аз се хванах да приготвя чая, затова казахме, че ще отидем заедно. Няма да ти позволя заради мен да се превръщаш в мъченик. Знаеш много добре, че на двама ви с Джейк ще ви бъде ужасно скучно и само ще си загубите уикенда. Жалко, че и аз не мога да дойда, но вината си е изцяло моя.

— Бихме могли да отидем…

— Не. Настоявам. — Тонът й беше твърд, но мил и тръсна глава енергично така, че тъмната й коса падна пред лицето й. — Няма, повтарям, няма да позволя целият уикенд на семейството ми да се провали заради глупавата ми грешка. — Изправи се и изтърси пясъка от полата си. — Сега ще поровя в справочниците на Маги да открия хубаво хотелче, в което да отседнете. После ще приготвя багажа ви. Няма нужда да правиш каквото и да било. Аз ще уредя всичко, а ти можеш да сипеш нещо за пиене, докато аз приготвя вечерята.

Тя бързо се отдалечи, преди Гейб да успее да отвори уста. Кристи трепереше от усилието, докато изиграе ролята си. Намрази се заради обидения израз на лицето на съпруга си. По-късно щеше да му се отплати. На Гейб и на Джейк щеше да им бъде приятно, те нямаше и да разберат защо толкова е настоявала да заминат. Тя само желаеше да се позабавлява и разнообрази, да използва възможността да изживее нещо прекрасно. За нея това би бил спомен, който да отнесе у дома, спомен за нещо, което би могло да бъде, към което щеше да се връща през следващите години. В края на краищата би било добре също и за Гейб и Джейк. Беше почти в техен интерес.

След като заспа в пет следобед, Оливър се събуди посред нощ. Така успя да се обади на Маги и да я хване вкъщи. Не й каза колко зле е минала срещата с Бужевски, но я осведоми за главното.

— Цялата работа е там, че искат да ме превърнат в известна личност, нещо като звезда, вероятно като Джереми Паксман.

— Но ти не можеш да бъдеш такъв, Ол, ти никога не си се явявал по телевизията, а Паксман не слиза от екрана. Възможно е тази серия да се превърне в хит, тогава ще заговорят за теб, но не можеш да започнеш като звезда, нали?

— Е, не — призна Оливър, — но те са убедени.

— За бога, Ол, не се хващай с нещо рекламно ефектно. Няма да те карат да се возиш в лилав кадилак, нали? — Оливър трепна, благодарен, че Маги не знае колко близо бе до истината.

— В никакъв случай. Нищо подобно, сигурен съм. Просто трябва да измисля нещо, което да е различно, нов стил на програмата…

— Защо не направиш нещо умно и интелигентно? Така би станало различно. — Чу я да се смее.

— Благодаря, Маги, много ми помогна. Ясно, че трябва сам да се справя.

— Ти си талантливият, скъпи, ти си писателят, на теб ти идват идеи. Аз просто съм малката домакиня вкъщи.

— Магс, престани да говориш така.

— Добре. Не искаш да изглеждаш като някакъв второкласен Кийт Флойд, който се мотае с глупава шапчица и се мъчи да бъде смешен. Лично аз харесвам Флойд, той добре се справя, но ти не би могъл да изглеждаш така. Ти просто няма да успееш по този начин. Нищо няма да се получи.