Джулиет Мийд - Близки непознати

За миг Оливър се зачуди откъде тя знаеше за Флойд и тогава осъзна, че тя налучква слепешката. Изключително точно обаче.

— Наистина знаеш как да накараш един мъж да се чувства добре. Такава неподправена искреност.

— Това е едно от нещата, които дори най-добрите ти приятели няма да ти кажат. Но аз не съм най-добрият ти приятел, твоя съпруга съм и затова го правя. Както и да е, ако не желаеш съвета ми, не ме питай.

— Искам го, Магс, сладка моя, но смятам, че търся нещо друго, още не мога да определя точно какво. Слушай. Утре отивам вкъщи — само да гледам крикета. Ще се срещна с Бужевски в неделя или понеделник и най-късно във вторник се прибирам при вас.

— Чакам те с нетърпение.

— Липсвам ли ти?

— Умирам без теб.

— Ха-ха. Хайде, Магс. Кажи, липсвам ли ти?

— Разбира се, че ми липсваш, глупчо. А не би трябвало. Майка ми ми е казала да не се забърквам с мъже като теб, но вече е много късно.

— Твърде късно.

— Много вода изтече оттогава.

— Майка ти винаги е била идиотка. Как е в онзи дом за нещастни кучета, в който отиде?

— Според теб майка ми кучка или куче е?

— Не знам. Смесица от двете.

— Тя има много добро мнение за теб.

— Няма що, прекрасно. С най-голямо удоволствие ще танцува на гроба ми.

— Ама тя наистина предложи да плати оркестър да свири на погребението ти.

— Как са децата?

— Чудесно. Открихме начин Артър да заспива бързо.

— Така ли, как?

— Ами Лия напои една тапа с джин и му я даде да я смуче. Действа моментално.

— Маги! — Тонът на Оливър стана сериозен. — Не можете да постъпвате така с дете. Имаш ли представа колко вреден е джинът за дете? — Замълча и изчака за по-голяма тежест. — По-добре му дай хубаво уиски.

Маги се разсмя.

— Непременно. Ол, хрумна ми нещо. Знаеш ли, че ако тази телевизионна серия се окаже успешна, ще трябва да напуснеш „Дейли телеграф“.

— Защо?

— Толкова ще се възгордееш, че ще искаш да публикуват снимката ти цветна, тогава ще трябва да се прехвърлиш в „Таймс“. Може би ще трябва и да си изрусиш косата. — Тя се засмя, той не. — Лека нощ, Ол. Поздрави всички. И успех утре. Да не вземеш да изпуснеш някоя топка.

— Лека нощ, Алек.

— Чао.

Когато Маги остави слушалката, налегнаха я обичайните смесени чувства, а любовта и завистта въобще не могат да се смесят, колкото и да се опитва човек. Оливър наистина й липсваше, все пак донякъде го обичаше, и беше чудесно, че си поговориха. Най-приятно й беше, когато се шегуваха от двата края на телефонната линия, желаеше му успех наистина, сигурна бе, че ще изглежда добре на проклетата телевизия и ако одобряха серията, цялото семейство щеше да има полза от това, биваше го най-много, когато кипеше от ентусиазъм за работа, но… Едно тъничко, неспокойно червейче се размърда вътре в нея. Оливър винаги прекалено лесно получаваше всичко. Беше възпитан като повечето момчета, както и нейният Артър — да вярва, че животът представлява огромен бюфет с различни ордьоври с фиксирана цена. Мъжете просто сядат и правят своя избор, отмятайки от менюто избраните от тях неща — много или малко, колкото пожелаят. Нито за Маги, нито за коя да е жена, която познаваше, не беше така. Когато подносът с пастите минава от човек на човек, а ти си последна, за теб остава само престояла торта, с крем, но я взимаш, защото си добре възпитано момиче. Взимаш я, изяждаш я и дори много я харесваш, но даже да не я харесаш, не казваш никому нито дума. Та така и с Оливър, който не бе по-талантлив от нея, но поне се опитваше да убеди себе си в това, вече бе направил добра журналистическа кариера, после като на тепсия му предлагат да снима филм за телевизията, след това го питат каква програма желае да прави и най-накрая той иска тя да му помогне.

Какво значение имат всички феминистки глупости, че жените трябвало да имат всичко? А новата ера на жените? А правото на жената да избира? Ами антифеминистите, развяващи знамена за разкрепостяване на мъжете, които твърдяха, че за силния пол е истински ужас да дели победите си с жените, че се налага да печели хляба на семейството и да тегли непоносимото бреме да постига успехи за двама? Не е така. Жените дори нямат приемлив избор, а след като нямаш избор, значи не струваш нищо. Желанията ти нямат никакво значение. Що се отнася до жените, менюто е строго определено.

Най-голямата дилема на Маги бе, че дори да й се представеше всевъзможен избор, тя не бе сигурна какво желае от живота. Желаеше да бъде с мъж, когото да обича и на когото да има доверие, който също да я обича силно. Искаше Лили и Артър да растат в безопасност, щастливи с родителите си, да не изживеят никакви разочарования в живота. Искаше да има възможност да се изяви, част от света да бъде лично нейна, но в същото време да усеща подкрепа. Искаше да бъде добра. Да вярва, че все още й предстои чудесно бъдеще, което само я чака да го грабне. Искаше да се убеди, че не го е подминала, не го е оставила да й се изплъзне в момент на немарливост. Нямаше нищо извънредно, нито пък необикновено в желанията на Маги. ТЯ ПРОСТО ЖЕЛАЕШЕ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВА. ФИЛМИТЕ И КНИГИТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА РИСУВАТ ДВЕТЕ страни на живота — трагедията и радостта или по-популярно казано — радостта, която побеждава нещастието. Никой не желае да гледа филм за обикновена, безкрайна всекидневна мъка. Човек се успокоява, когато следи живота на хора, които са много по-щастливи от него, защото тогава има към какво да се стреми, по-успокоително е дори да наблюдаваш живот, който е по-тежък от твоя, защото тогава имаш усещането, че ти си много по-добре. Екранът или книгите ти предлагат бягство от затъпяващата посредственост на реалния живот, в който повечето хора съществуват благодарение на компромиси. Тъкмо това убеждение позволяваше на Маги да понася положението си. Ако можеше да има Едуард, трябваше да се откаже от едно свое желание, а ако жертвата биха били децата й или чувството й за собствен морал, цената би била твърде висока. Преди да се случи това с Едуард, беше някак си по-доволна от живота, защото не виждаше алтернатива на Оливър. Оливър си беше постоянен проблем, докато Едуард се бе превърнал в съвсем реален, осезаем избор, но такъв, който тя не можеше да приеме.