Джулиет Мийд - Близки непознати

— Няма да ти е много трудно, защото днес поне можеш добре да различаваш двата отбора. Всички хубави, мускулести чернокожи мъже са гостите, а нашият отбор — на Комптън Пърлу — са жалки застаряващи бледолики мъже, които виждаш на пейката до себе си. — На Оливър му беше трудно да говори весело. Кристи го смущаваше. — Майк и Стив откриват удрянето на топката, затова коленете и на двамата треперят. На тревата са седнали редовните посетители. — Оливър посочи към старец и куче, едно момиченце и съвсем малко детенце. — Винаги събираме цели тълпи в Комптън Пърлу.

— Значи Къртис е питчър?

— Хвърля топката. Точно така. Виждаш ли колко бързо схващаш?

— Значи Къртис хвърля топката на Майк и Майк я УДРЯ?

— Не е вероятно, макар и да е възможно. Все едно прасетата да можеха да летят. По-вероятно е Къртис да хвърли топката на Майк и тя или ще го удари по главата, или Майк ще се заклати и ще я пропусне, но да видим. Гледай сега.

Къртис се върна, както им се стори цели километри назад, и хвърли топката със замах. Силен вик се чу откъм чернокожите, които размахаха ръце. Един, облечен с лекарска бяла престилка, мъж поклати глава. Къртис отново хвърли топката и истински се ядоса, когато Майк я удари. После хвърли трета топка, а Майк дори не се и опита да я удари, просто се върна обратно в павилиона.

— Не съм сигурна, че разбирам какво се случи. — Кристи не проявяваше абсолютно никакъв интерес какво става на терена.

— Много просто. Къртис хвърли топката, Майк стигна до границата и му посочи към павилиона, като идеално заби вътрешна топка и изби вътрешната пръчка на вратата.

— Моля? Оливър сияеше.

— Той е аут, Кристи. Направо е аут. Изгубихме една от четирите врати.

— Искаш да кажеш, че още три пъти няма да му се отдаде възможност ли?

Оливър пак й се усмихна развеселено.

— Знаеш ли, Кристи, много е горещо, за да говорим за крикет. Защо да не пийнем по чаша вино, а ти да ми разкажеш как се справяте в Бокхемптън. Остави играта. Ако чуеш, че някой колебливо ръкопляска, ръкопляскай и ти. Ако видиш някой от белите мъже да напуска игрището и нещастен да сяда зад павилиона, ръкопляскай малко по-силно, но в никакъв случай не го заговаряй. Това е горе-долу всичко, което трябва да знаеш за етикета при крикет. — Напълни чашата й. Ръцете му трепереха и той разля малко вино на тревата.

— И така, харесва ли ви нашата къща?

— Бокхемптън ли? Прекрасна е. Направо се влюбих в нея. Струва ми се, че бих могла да прекарам целия си живот тук. Това е най-хубавата ни почивка и просто не мога да се начудя на късмета, че ви намерихме.

— И аз си мисля същото. В момента работя върху една идея, която вероятно ще ми даде възможност да остана по-дълго в Северна Каролина. — Оливър умираше от желание Кристи да научи за новото му начинание.

— Наистина? — Очите на Кристи светнаха. — Разкажи ми.

— Работя с телевизионен продуцент върху идеята да направим една серия от шест епизода, което би било нещо като пътеводител за Южните щати, но може да се ограничим само до крайбрежието на Северна и Южна Каролина, още не сме решили точно. Бих искал англичаните да усетят истинския дух на Юга. Ще има по малко история, култура, ще разкажем за хората, които живеят в Стария Юг, но нямам намерение да правя нещо подобно на „Отнесени от вихъра“ и да разказвам за къщите в колониален стил. Желанието ми е да покажа нещата, каквито са — доброто и лошото, какво означава да бъдеш южняк. Има нещо, което ги отделя от останалите щати, но още не мога да го определя…

— Разбирам какво искаш да кажеш…

— Знаех, че ти ще ме разбереш. За повечето англичани Щатите са или Ню Йорк — ужасен град извън закона, в който на всяка крачка срещаш наркомани, или мислят, че е огромна пустиня, в която живеят неграмотни селяндури, или смятат, че в Калифорния се отглежда само люцерна и живеят филмови звезди. Искам да им покажа истината. Само ако мога да напипам онова, което прави Юга толкова различен…

— Корените.

— Моля?

— Хората в Южните щати живеят с чувството, че имат корени. Това е истината. Ние не сме като странстващите северняци. Знаем точно откъде идваме, какви сме и където и да отидем, си оставаме такива, каквито сме, носим в себе си усещането за дом, за традиции и за корените си. Всъщност южняците никога не са щастливи, когато са далеч от дома си. Искам да кажа за по-дълго време. — Колкото и да бе странно, Кристи никак не я бе грижа колко далеч се намираше от дома си.

— Тъкмо за това трябва да бъде филмът. Може би просто да поговоря с хората какво мислят за Юга, за домовете и традициите си. Има няколко възможности. — Защо, по дяволите, й говореше такива безсмислици? — Просто трябва да поработя в каква форма да бъде представено. Може би трябва да намеря някоя важна клечка от Юга — например губернаторът на Северна Каролина или някой друг, който да разкаже за тези неща, да го поразпитам…