Джулиет Мийд - Близки непознати

— Гейб не ти ли каза, че няма да дойде? Обеща да ти се обади по телефона. Двамата с Джейк заминаха за Девън да видят града, откъдето е неговото семейство. Каза, че това е единственият уикенд, в който може да замине, но само между нас да си остане, Едуард, мисля, че не се интересува много от крикет. Той обича бейзбол.

— Тогава още по-благородно от твоя страна да пропуснеш екскурзията със семейството и да останеш тук, за да ни поддържаш.

— Никога не бих го пропуснала, повярвай ми. — Изрече го толкова пламенно, че Едуард я изгледа с любопитство, но Кристи наблюдаваше мача напрегнато. Очите й не се отделяха от батсмана 9 9 Батсман — играчът, удря с бухалката. — Б.пр. . Тя притежаваше всички качества на запалянко.

С напредването на следобеда, батсманите на Комптън Пърлу попадаха под ударите на Къртис и неговите събратя. В пет без петнайсет резултатът беше деветдесет и седем на девет, а Оливър и Чарлс Уикъм-Едуардс бяха отвъд чертата за хвърляне. Луси пристигна и се ядоса, че съпругът й продължава да удря топката.

— Мислех, че идвам точно за чая и мачът ще е свършил. По принцип не гледам как Чарлс се излага. Той не удря топката по-добре от обикновен хамстер. Сега ще трябва да догледам нещастния спектакъл до край. — Луси нямаше защо да се тревожи. Следващата топка бе насочена към Оливър и тя беше последна. Оливър скочи чисто над главите на най-близките фийлдъри и топката се понесе към границата в посока на дълбокия квадрат. Точно когато Комптън Пърлу се готвеше да отпразнува още една точка, дълга черна ръка се вдигна от тревата и Джоуъл Гарнър улови топката от легнало положение. Оливър дори не забеляза, че я е хванал, той гледаше Кристи. Беше време за чай.

Кристи, макар и нова за селския крикет, в уверения си стил се зае със сервирането на чая. Беше много нервна в присъствието на Оливър, но никой не разбра това. Напоследък доста привикна да крие чувствата си. Всички играчи, с изключение на Стив Мейкпийс явно предпочитаха да нагъват салата с пилешко и да бъбрят с Кристи, вместо да обсъждат мача. Стив ги разбута и се опита да попречи на съиграчите си да пият бира, но насърчаваше противниковия отбор да пие и го убеждаваше да изиграят още една игра. Всички знаеха, че единайсеторката на Къртис щеше да ги размаже, дори чернокожите да се напият. Оливър стоеше встрани и наблюдаваше Кристи. Тя имаше излъчване на истинска дама — красива и блестяща, елегантна и привлекателна. От време на време тя вдигаше бавно глава като газела, заглеждаше се в павилиона и когато очите й срещнеха тези на Оливър, му се усмихваше мило и свенливо, сякаш се извиняваше, че нарушава спокойствието му.

— Абсолютно изумителна е — заяви Оливър пред Едуард.

— Мислех, че те интересува само видът й отзад.

— Не бъди противен — сряза го Оливър. Горчиво съжали, че направи тази забележка пред Едуард преди Кристи да го е погледнала. Помисли си, че никога повече няма да може да я погледне по същия начин.

— Няма две мнения, че е много по-добра от Джоун Мейсън — съгласи се с него Едуард.

— Как изглежда, съпругът й?

— Гейб ли? Според мен прилично. Не съм съвсем сигурен. Както би могъл да предположиш, той някак попада в сянката й. Все пак изглежда добре. Когато ги видиш двамата заедно, ще кажеш, че са излезли от някой скъп каталог за поръчка на дрехи. Добре оформени тела, коси, за които се полагат грижи, блестящи бели зъби. Нали ги знаеш.

— Тя не само е красива, но ми изнесе цяла лекция за известните литератори на Юга.

— Е, не е глупава. Имам чувството, че Кристи Макарти знае точно какво желае и вероятно го получава. Жалко, че Магс не е тук да се видят.

— Нали? — Оливър наблюдаваше как Кристи разговаря с Къртис. Никога по-рано не беше виждал толкова прекрасна жена, която съзнаваше чара си, но не кокетираше. — Какви са отношенията на семейство Макарти с хората от долината?

— Смятам, много добри. Кристи положи доста усилия, за да се сближи с всички. Не остави нито камък непреобърнат. Наблюдавай я сега с викария. Той я гледа като че ще я погълне.

— Очарователна е. Съчетава непринуденост с пълна недостъпност. Истинско предизвикателство. Като че ли дълбоко в себе си е фатална жена, но е истинска дама и затова не го издава.

— Оливър, ти да не лапна по нея?

— Просто ми е любопитно, Ед. Всички писатели наблюдават непознатите с интерес. Смятам да отида при нея да си поговорим.

— И да я попиташ дали е фатална жена, или дама?

Оливър го изгледа презрително.