Джулиет Мийд - Близки непознати

— Е, Маги не би те поздравила. По-скоро би казала „Сто точки ли? Ти самият изглеждаш като сто точки“. Ей така ме подкрепя и окуражава жена ми.

— Тя просто се опитва да те държи във форма, стари приятелю, и много добре го прави.

— Алек Боунс.

— Какво?

— Така й викам — Алек Боунс.

— Не ти ли се струва, че е доста странно за гальовно име?

— Съвсем не. Много й подхожда. Умна и ленива. Това са двете й най-силни характерни черти.

— Знаеш колко съм привързан към Маги, Оливър. Тя е чудесна и няма да ти позволя да говориш против нея.

— Да не би да съм казал нещо? Има ли още в бутилката, стари приятелю?

Пощенска картичка до Маги Калахан, Холдън Бийч, Северна Каролина:

Комптън Пърлу: 0:97 (О. Калахан загуби 63)

Герой на мача: Джоуъл Гарнър

Най-щастлив: Къртис Ейбръмс

Помръкнал като папагал: Стив Вестника

Жалко, че пропусна зрелището, много се смяхме.

С обич

През нощта след мача по крикет Кристи не можа да заспи. Крачеше неспокойно из къщата и се опитваше да реши как да постъпи. Прочете два пъти сцената от пикника в книгата на Оливър, но се колебаеше как да я изиграе. Според нея имаше три начина. Можеше да действа директно, да бъде искрена и още щом пристигнат, направо да му каже, че е прочела книгата му и знае какво значение има това място за него. Или въобще да не споменава за романа и за онова, което откри за историята с Луиз, а просто да приеме обяда като обсъждане на телевизионния филм. Ако той поискаше да говорят и на други теми, това зависеше от него. Или ако той решеше да се разтовари, би могла да му покаже, че разбира мъката му и затова е до него. Стори й се, че най-добре щеше да бъде, ако постъпи рационално, искреността е най-добрата политика, макар че в момента Кристи съвсем не бе в състояние да разсъждава разумно. След като предния ден видя Оливър на живо, се чувстваше много объркана. Мисълта за автора на книгата продължаваше да я занимава, искаше й се той да й разкаже защо е направил този избор и защо бе предпочел да остане затворен в нещастния си брак. Освен това тя вече бе влюбена в мъж от кръв и плът и копнееше да изпита страст, каквато не бе усещала от години, ако въобще някога й се бе случвало. Когато се прибра вкъщи, не можеше да седи спокойно и позвъни на приятелката си Джули в Бостън. Докато набираше номера, още не бе решила какво щеше да й каже.

— Здрасти, Джули, Кристи е.

— Кристи Мур, не сме се чували от векове! Какво съвпадение — тъкмо говорехме с Грег за теб.

— Значи ушите ми трябва да горят.

— Кажи, какво ново?

— В Англия съм. На почивка. Сменихме си къщите с едно семейство.

— Звучи страхотно! Блазе ти. И на мен ми се ходи в Европа, но с бизнеса, с операцията на Грег и…

— Той как е?

— Добре. Лявото му коляно се оправи…

— Джули, влюбена съм.

— Би трябвало да очаквам, че след десет години и това ще стане. Толкова време ли ти трябваше да се влюбиш в Гейб? Вечерта преди сватбата те предупредих, че така става в най-добрите бракове. Точно както казваше майка ти — омъжи се за добър мъж, отпусни се и го обикни. Не знаех само, че ще ти е нужно толкова време.

— Джули, не съм влюбена в Гейб.

— Така ли? — Тя мълча дълго на телефона. После изохка.

— Влюбена съм в един мъж тук. Току-що се запознах с него.

Кристи чу как приятелката й дръпна от цигарата си и после отговори предпазливо:

— Не би трябвало да бъде така, Кристи Мур. Срещаш хубав мъж, добър мъж като Гейб, омъжваш се за него, обикваш го, имате си дете и живеете щастливо. А сега вземаш, че се влюбваш в друг.

— Ами той? Ако и той се влюби в мен, ама истински и след това се омъжа за него?

— Това се случва само в книгите, сладурче.

— Искам да ми отговориш на един въпрос, Джули. Ти би ли се влюбила в Гейб?

— Ако си спомням правилно нещата отпреди толкова години, скъпа, на мен той не е правил предложение. Ако ме беше поканил, сигурно щях да се омъжа за него.

— Без майтап?

— Без майтап. Не мога да кажа, че би покорил сърцето ми, нали разбираш, но преди Грег да се появи на сцената, сигурно бих се омъжила за него. Той има добри перспективи пред себе си.

— Но би ли се влюбила в него?

— Ами много бих се постарала. Ако ми беше дал онова, което дава на теб. Гейб прави всичко за теб.

— Как? Като ми купува рокли и цветя и ми избира скъпоценности, които не желая ли? Като организира екскурзии, когато аз искам да си стоя вкъщи? Защо трябва да му бъда благодарна за това? — Кристи въздъхна. — Джули, колко съм злобна и какви глупачки бяхме. Помниш ли какво си говорехме вечерта преди сватбата ми? Седяхме цяла нощ в мамината къща, обсъждахме каква трапезария ще имам и какви вечери ще давам, как ти ще бъдеш кръстница на моите деца и аз — на твоите?