Джулиет Мийд - Близки непознати

Докато Дани Бужевски снимаше филм, му се обадиха по телефона, че съпругата му е постъпила в тежко състояние в болницата „Принцеса Грейс“. Той се свърза с ортопеда й, който потвърди, че кракът й е пострадал сериозно и за съжаление, се налагаше семейство Бужевски да отложи триседмичната си почивка на остров Корфу, която трябваше да започне от идния понеделник. Дани Бужевски не обичаше плановете му да се променят по каквито и да било причини, не обичаше и програмата му за продукциите да се обърква, не беше доволен, че триседмичната почивка, за която се бяха записали, пропада, не му се нравеше и възможността да остане в Хемпстед, грижейки се за прикованата си на легло с гипсирани крака съпруга. Направи предложение на Джилиън, както вече му се струваше преди цял век, когато чичо й по случайност беше в управителния съвет на Би Би Си. Когато се върнаха от медения си месец, чичо Робърт се бе пенсионирал и бе заминал за Южна Франция. Законът за всемирната гадост в действие. Сега щеше да прекъсне тези снимки и дори да изтеглеше напред следващия си ангажимент, планиран за средата на септември, пак му оставаше дупка за октомври и ноември. Веднага позвъни на Оливър Калахан в Северна Каролина. Ако успееше да върне навреме проклетия драскач, за да му представи подробен сценарий, който да отговаря на изискванията на Канал 4, съществуваше възможност да не го пратят да снима някоя глупост, само и само за да бъде зает. Остави топло и сърдечно послание на Оливър и го помоли, ако може да отскочи до Англия, тъй като имало възможност, макар и слаба, да изтеглят серията по-рано и той би искал да започне да работи върху нея.

Пощенска картичка от Дисниуърлд, Орландо, щат Флорида до Едуард Арейбин, Старата плевня, Комптън Пърлу:

Мили Еди,

Тук съм в истински свят на фантазиите. Долетях до Флорида, за да се видя с Патрик Стийпъл, помниш ли го? Казва, че много те харесва. Утре се връщам при семейството. Времето лети — остават ни само още три седмици и се връщаме към еднообразието на Уилтшър. Не че ти си еднообразен, приятелю.

Вярвам, че си добре… Мисля за теб.

С обич

Магс

П. П. Мразя да пиша пощенски картички, а ти?

Не беше никак изненадващо, че Оливър искаше да избяга и да убеди Маги да остане сама. Тъй като Бужевски се бе съгласил да „се изръси“ за билет от Северна Каролина до Лондон и обратно, Оливър не намери никаква причина да отлага заминаването си и както обясни на Маги колкото по-скоро отидеше, толкова по-бързо щеше да се върне. Щеше да отсъства пет дни и след това им оставаха почти две седмици да лудуват по плажовете на Северна Каролина.

Трийсет и шест часа след телефонното обаждане на Бужевски, Оливър седеше в дома на продуцента в Хемпстед, пиеше кафе, подсилено с уиски, и спореше за концепцията на филма.

— Смятам, че ще бъде примамливо, ако пътуваш с някакво превозно средство, нали разбираш, да обикаляш югоизточното крайбрежие с велосипед, на кон или на каквото и да е. Ако успеем да прокараме идеята, трябва да предложим нещо различно. Не искам никакви исторически глупости като например как бил построен Чарлстън, каквито дават по Би Би Си 2, или расови размирици. Може би най-добре е да си с велосипед. Така ще се представиш като личност, ще направим филмче полуполитическо, полупътеписно, за човек, който свободно върти педалите. Зрителят трябва да има усещане, че това става през деветдесетте години.

— Не карам велосипед. Не съм се качвал на велосипед от детските си години. — Оливър затвори очи и смръщи чело болезнено. — Дани, виж какво, това е голяма страна. Говорим за близо хиляда и шестстотин километра, ако се придържаме само към крайбрежието на Северна и Южна Каролина, без да стигаме до Джорджия. Представяш ли си колко време ще ми трябва да мина с велосипед това разстояние? Ще трябва да се надбягвам с автобус, ако преди това не ме прегази.

— Добре, добре, тогава може би с мотор. — Оливър трепна. — Харли? — Оливър пребледня. — Трябва да ми помогнеш, Оливър. Карал си такъв, както и аз. Ще трябва да те екипираме като Кийт Флойд, разбираш ли какво ти говоря?

Оливър се наведе към продуцента и разпери ръце безпомощно.

— Дани, работата е там, че аз съм сериозен журналист. Пиша на сериозни теми, аз съм политически коментатор. Да не искаш да ми кажеш, че си ме представяш как карам велосипед из Южните щати заедно с оператор, седнал зад мен, и когато открием някой беден изпаднал негър, легнал в канавката в Савана, аз да кажа: Хайде, Клайв, снимай в близък план този продукт на южняшкия расизъм, докато аз пъхтя с велосипеда?