Джулиет Мийд - Близки непознати

— Хайде всички в колата, иначе ще я вдигнат. Маги, моля ти се, направи се на инвалид. Казах на полицая отвън, че си в инвалидна количка и ако все още се навърта, ще трябва поне да изимитираш чудотворно изцеление… — Оливър изведе семейството си отвън, а в това време Маги се опитваше да успокои Артър, да отговаря на Лили и да куца силно.

— Разбрах къде сте, защото баща ти беше помолил на информацията да прочетат едно съобщение за мен, скъпа…

— Татко го каза, но не чух твоето име. Внимавах през цялото време и не го казаха. Нали името ти е Калахан като моето.

— Знам, миличко, но татко ти използва друго име — само на шега ме наричаше с едно тайно име.

— Какво име? Не го чух. — Лили стана кисела, когато Оливър я хвърли на столчето в колата и промуши ръцете й през коланите му.

— Жената прочете съобщение за Алек Боунс, скъпа.

— Никога не съм чувала някой да те нарича така. Глупаво име. Алек Боунс. Глупаво.

— Само татко ти го използва, мила. Обичаше да ме нарича така, преди да се родиш. Наистина името е глупаво, права си…

Маги се отпусна, когато колата излезе от летището. Действаше й успокоително, понеже цялото семейство бе събрано в малкото пространство на колата и пътуваха на дълъг път, също и това, че Оливър се бе сетил за стария й прякор, затова, настроението й се повиши. Далеч от обичайния си кръг колеги и приятели, далеч от професионалния живот, Оливър бе несравнимо по-внимателен, не беше го виждала такъв от години. „Изненадата“ на Оливър се състоеше в това, че трапезарията бе пълна с цветя и във фурната имаше вечеря за двама, от което Маги едва не припадна. Оливър много рядко готвеше, освен че веднъж годишно правеше суфле със сирене, което обикновено прегаряше. Понякога проявяваше жест и купуваше храна от индийски ресторант и я поддържаше топла, ако Маги щеше да закъснее, но не й се бе случвало да влезе в безукорно чиста кухня, да види сложена маса, приготвени супа, ядене и десерт, децата, пратени да спят и това толкова я обърка, все едно че бе влязла в Залата на чудесата. А след вечеря… Е, Оливър винаги е бил добър в леглото, винаги се бе старал, но тази вечер люби Маги толкова настървено, че тя се зачуди какво му става. Би й било приятно да вярва, че е признание за нещо, но й хрумна, че много по-вероятно е да се чувства виновен.

Ако не беше една улична котка или по-скоро, ако не се бе получило съчетанието от улична котка, бутилка с мляко и лудория на деца, които да позвънят на една врата, може би Маги и Оливър щяха да се приберат вкъщи повече привързани един към друг. Вероятно Маги би се върнала в Бокхемптън, решена да не мисли за миналото. Оливър сигурно би се прибрал у дома с ново чувство на ангажираност и би решил да се придържа главно към писаните си материали, вместо да рискува, като атакува малкия екран. Кристи и Гейб вероятно щяха да се върнат в Оук Ридж, щяха да открият няколко драскотини върху чамовата маса в кухнята и една счупена чиния, но иначе животът им нямаше да се промени. Кристи би дефинирала лятото в Уилтшър като разширяване на опита или просто майтап и щеше да изпраща коледни картички на семейства Калахан и Уикъм-Едуардс още три-четири години. Би уплътнила времето си в организиране на доброволна помощ за местната болница и това вероятно щеше да запълни празнината в живота й. Може би Линди Ричардс щеше да си поговори насаме с нея. Вероятно Гейб би станал старши съдружник в „Уинклър и Бароус“, старши партньор в „Уинклър, Бароус & Макарти“ и това сигурно би удовлетворило съпругата му. Кристи непременно щеше да организира друга размяна на къщи — този път в Италия с двойка пенсионери от Тоскана или пък щяха да си купят още една къща в Мейн, за да избягат от горещините на Северна Каролина през лятото. Но някой позвъни на вратата, една котка се втурна й бутилката с мляко се счупи…

Сутринта в сряда, на 10 август, Джилиън Бужевски тъкмо се обличаше, когато на вратата се позвъни. Прозорецът на спалнята й гледаше към входа към улицата на къщата им в Хемпстед, но когато погледна, не видя никой, освен млади безделници на отсрещната страна на улицата. Седна пред красиво подредена тоалетна масичка, както бе по бельо и започна да поставя грима си, както винаги, преди да се облече. На вратата се позвъни отново. Тя пак не видя никого, освен ако някой не се бе скрил под балкона. Ала забеляза пощенски велосипед, оставен по-надолу по улицата. Когато се звънна за трети път, тя остави червилото, след като бе намазала само долната си устна, изруга непрекъснатите доставки с куриер за мъжа си, облече набързо халат върху сутиена и пликчетата си и се спусна надолу по стълбите с новите си обувки „Шарл Журдан“. Когато отвори външната врата, котка, на чиято опашка беше завързано нещо, се шмугна през прага и обърна двете бутилки с мляко, които Джилиън още не бе прибрала. Тя чу звън на счупено стъкло и високия смях на младежите от отсрещната страна на улицата, ядосана пристъпи напред, за да им се скара. Когато направи крачка, съвсем новата й обувка попадна в локвата с мляко, тя се подхлъзна и падна тежко и несръчно като счупи пищяла си на две места, а другия крак — на едно. Костта проби чорапите й „Елбео“ и кръвта се смеси с разлятото мляко.