Джулиет Мийд - Близки непознати

— Кристи, трябва да тръгвам вече. — Тя обви ръце и крака около него, за да го задържи.

— Скъпа, трябва да тръгвам.

— Знам. Целуни ме. Само още веднъж и после можеш да си отидеш завинаги.

Той я целуна пламенно.

— Ще се върна. Обещавам ти го. Тази серия ще направим заедно. Нещата наистина ще се променят.

Думите му разбудиха напълно Кристи.

— Но, Оливър, не знам какво да правя, Гейб ще се върне днес. Какво да правя?

— Ти си много интелигентна и умна жена, Кристи, все ще измислиш нещо. Ако бях на твое място…

— Да.

— Бих казал истината. Бих съобщил, че съм си намерил друга.

Кристи лежа будна до зори. Беше израсла в общество със строг морал, в което извънбрачните копнежи, да не говорим за удовлетворяването им, не се ползваха с одобрение. Боеше се от срещата с Гейб. Ако преди й бе неприятно да го излъже и да го изпрати в Девън, сега щеше да бъде много по-лошо. Тя осъзна, че му изменя още щом кракът й стъпи в Бокхемптън. Кристи знаеше, че щеше да се справи, щеше да признае на Гейб, че го е излъгала, но не бе сигурна дали би могла да го погледне в лицето и да му съобщи, че е влюбена в Оливър. Самозащитните й инстинкти й подсказваха да се прояви като страхливка и да го излъже, да се задоволи с това, което вече има, да опакова багажа си и да се прибере със съпруга си вкъщи, но когато се стигнеше до същината, знаеше, че ще трябва да каже истината. Достатъчно зле се чувстваше, че признаваше истината пред себе си. Бе влязла в една игра, без да се замисля за последствията, но нещата вече се изплъзваха от ръцете й. Лесно беше да се каже, че не желаеше да нарани съпруга си, но щеше да бъде много по-трудно да го защити от действията си. Дори не смееше и да помисли за Джейк. Но въпреки цялата вина, която чувстваше, тя усещаше и голяма радост.

Малко връзки се разтрогват някоя сутрин на масата за закуска през октомври. Пукнатините може би съществуват, но кризата се разразява в чужда обстановка. Може да се случи на почивка, може при преместване в нова къща, може да е при раждане на бебе, но във всеки случай става в необичаен час, посред нощ. Това са опасните моменти на връзката, когато нормалният ред и рутината отпадат и всичко става необикновено.

Оливър влезе в къщата на Едуард, без да го безпокои. Наля си голямо уиски и отиде с чашата и бутилката в кабинета му. Седна и прочете „Тъжна история“ от началото до недовършения край и през това време изпи половината бутилка. Не изпита никакви угризения, че довърши първокласното малцово уиски на Едуард. Не изпитваше угризения и че е спал с Кристи. Не изпитваше абсолютно никакви угризения. Нямаше никакво съмнение, че Маги е написала „Тъжна история“ и ни най-малко не се съмняваше в оценката на Кристи. Книгата беше чудесна, жена му я беше написала, никога не беше му споменавала за това, но беше го използвала и му идеше да я убие. Както на повечето хора, и на Оливър му беше много по-лесно да бъде гневен, отколкото да изпитва вина.

Пощенска картичка, представляваща акварел, до госпожа Кристи Мур Макарти, Бокхемптън, Уилтшър:

Мила Кристи,

Много се радвам, че двамата с Гейб прекарвате толкова приятна почивка. С баща ти имаме много щастливи спомени от пътуванията ни до Европа. Надявам се, че Мариела гледа добре Джейк. Дали да ти повторя отново, че преди да се забавляваш добре с децата си, трябва да се забавляваш със съпруга си! Би ли ми направила една услуга — да се отбиеш в „Харъдс“, смятам, че не си много далеч от Лондон, и да ми купиш нов шлифер? Традиционен стил, ръст осми (както в Америка), в случай че си забравила кой номер нося. Сигурна съм, че баща ти ще се зарадва на нов шал, който да му подариш за Коледа.

В седем и трийсет сутринта Оливър позвъни на Дани Бужевски. Продуцентът беше бесен, че Оливър е изчезнал за целия уикенд.

— Така не се продават филми, Калахан. Не по този начин подготвяме нещата за екран.

— Сериозно? Моят метод на работа пък е такъв.

— Никак не е добре…

— Изслушай ме внимателно, Дани, защото имам да ти казвам три неща. Първо — ще прекарвам уикендите си точно както желая. Второ — по отношение на филма, ще пътувам по югоизточното крайбрежие на Щатите в компанията на жена на име Кристи Мур Макарти, която би ударила и Скарлет О’Хара в земята.

— Сексапилна ли е?

— Тя е друга песен, такава не си срещал, истинска красавица южнячка до мозъка на костите. Родена е за тази работа. Трето — днес няма да се върна в Лондон и няма да се срещнем, защото трябва да летя за Щатите. По семейна работа. Ще се върна след три-четири дни или когато се върна, но ще донеса план и тогава започваме. Съгласен ли си така?