Джулиет Мийд - Близки непознати

Хубаво поне, че полетът до Рали-Дъръм беше дълъг. Ако летеше до Париж, съществуваше сериозна вероятност да се нахвърли върху Маги още при пристигането си. Въпреки че продължи да пие по време на полета и че се държеше все по-намусено със стюардесите, той разполагаше с достатъчно време, за да успокои първоначалното си озлобление. Осъзна, че за него бракът му е приключил, защото никога не би могъл да живее с жена, на която нямаше доверие. Вътрешно се чувстваше горд, че Маги е толкова талантлива и умна, стига това единствено на него да бе известно. Чувстваше се по-добре, когато дискретно я превъзхождаше. Беше най-щастлив, когато знаеше, че страстта й е насочена само към него, а онова, което получаваше като любовна преданост от нейна страна, му даваше увереност да съблазнява други. Мисълта за изневярата винаги го бе занимавала, още докато беше безгрижен ерген. В известна степен това бе едно от големите тайни преимущества на брака, почти цел на женитбата — да имаш краткотрайни връзки без неприятни усложнения от по-обвързващи отношения, което се случваше на неженените мъже. Ако Маги беше доволна от онова, което й даваше, дори би могъл да остане с нея. В душата си той никога, не се бе съмнявал в издръжливостта на брака им. Ако бе необходима последна компенсация, дори би могъл да й бъде верен. Обаче тя не беше доволна и никога не е била. Може би Еди да е бил последният от цяла поредица мъже, с които е компенсирала слабостите на Оливър. Правила го е зад гърба му, понеже е чувствала, че няма нужда от него или пък й е било необходимо нещо повече. Тя бе направила своя избор и сега той бе принуден да направи своя. Той не желаеше играта да се води по този начин. Правилата се променяха по време на играта. Това не беше крикет.

Оливър слезе от самолета замаян. Мина през паспортната проверка, упъти се към бюрото за даване на коли под наем, но се отказа — автоматичните скорости на колите щяха много да го затруднят. Обърна се и отиде в бара на летището, където си поръча двоен скоч. Проблемът беше, че все още обичаше Маги. Ако тя се разплачеше, ако кажеше, че е спала с Едуард, защото е била пияна, самотна или пък изплашена, че ще го загуби, ако признаеше, че книгата й е глупост, ако поискаше да се прибере с него вкъщи и да си имат още едно бебе, ако заявеше, че не може да живее без него, ако потулеха цялата ужасна работа и тя обещаеше, че това никога повече няма да се повтаря, тогава би могъл, но само би могъл да я приеме обратно. Той нямаше желание да изоставя децата си. Не искаше да живее сам, не завиждаше на Едуард. Дълбоко в съзнанието му се мярна Кристи и това му подейства успокоително. Кристи действително вярваше в него. Тя не желаеше нищо друго, освен да може да продължава да живее в романтично и сексуално опиянение. Имаше известен риск, когато се срещнеше с Маги, тя да не поиска извинение, да му тропне с крак и да каже, че има право да прави каквото желае и да му изневерява в това число. Тогава той щеше да загуби всичко. Щеше да загуби гордостта си.

Отиде до телефонен апарат и набра номера на Оук Ридж.

— Добър ден. — Беше гласът на Лия.

— Лия, Оливър е.

— Здрасти, Ол. Как си?

— Добре съм. Току-що кацнах на летището. Маги там ли е?

— Не знам. Ще видя дали мога да я извикам. Беше на плажа. Изчакай малко.

Оливър чака цяла вечност.

— Оливър? — Гласът на Маги звучеше малко несигурно.

— Пристигнах.

— Лия каза, че си на летището?

— Точно така.

— Всичко добре ли мина?

— Ти как мислиш? — попита той троснато.

— Предполагам, че не, след като се връщаш по-рано, освен това струва ми се, че си ядосан. Съжалявам, Оливър.

— Така ли? За какво трябва да съжаляваш?

Тя не отговори.

— Маги, наистина ли спа с Едуард Арейбин?

Последва дълго мълчание.

— Щом знаеш, защо ме питаш?

— Значи не го отричаш?

— Не, не го отричам. — Гласът й звучеше спокойно.

— Какво ще кажеш в своя защита?

Оливър трепна, когато чу думите си — все едно че ги бе изрекъл викториански директор на училище, не прозвучаха както той желаеше.

— Мисля, че е по-добре да поговорим, когато се прибереш.

— Тръгвам. Реших, че е по-прилично да те предупредя, че знам.

— Едуард вече ми позвъни. Остави ми съобщение.

— Какъв хубав избор си направила, Маги. Внимателен съпруг и верен любовник. Как го уцели?

— Ол, остави тази тема, докато се прибереш. Ще поговорим.

— Съвсем не съм сигурен, че ми се говори с теб, Маги. — Тя не отвърна. — Иде ми да се кача на следващия самолет за Лондон. — Тя пак не отговори. — Там ли си, Маги?