Джулиет Мийд - Близки непознати

— Познавам го от дълго време и отдавна го чакам.

В тона й се усещаше искреност и тъга, от които кръвта на Гейб се смрази в жилите, но той предпочете да не им обръща внимание.

— Кристи, говориш ми глупости. Да не си се напила? Да не си взела някакъв наркотик? Дълго пътувахме, Джейк викаше през цялото време и не ми е до такива приказки. Направо е нелепо, чуваш ли ме?

— Ти май не ме слушаш, Гейб. Хайде да започнем отначало. Обичам Оливър Калахан. Ще работя с него. Бих дала какво ли не, за да живея с него до края на живота си. Миналата нощ прекарах заедно с него горе в нашето легло. Всъщност в неговото. Наистина съжалявам заради теб, не ми е приятно, чувствам се виновна, но съм готова да платя цената за това, което направих, но и не мога да не се чувствам щастлива заради самата мен, просто не мога да го скрия. — Очите й се напълниха със сълзи.

Гейб се отпусна на стола до камината и се взря в нея. Той все още не проумяваше какво му говореше тя. Направо невероятно бе да се прибере вкъщи след два-три дни и да открие, че любимата му Кристи е влюбена в мъж, когото не познава. Какво ли не мина през главата му — как да я прибере вкъщи, дали е достатъчно добре, за да пътува, дали да не се обади на лекаря им в Лорънсвил, чувал бе за един психиатър в Ню Йорк, в Лорънсвил нямаха такъв специалист, спомни си, че бе чел за бързо повишаване на температурата, че при някои млади жени се случвало, замисли се дали би трябвало да я допуска близо до Джейк, кой знае какво би му казала или направила. Чувал бе разни истории за майки, които полудяват и причиняват мъки на собствените си любими деца. Беше чувал за жени, които се вживяват в собствените си фантазии, а напоследък тя наистина се държеше малко странно. Беше млада за климактерична криза, но нали тъкмо това представлява кризата — нещо, което ти се случва, когато си неподготвен. Гейб не се бе замислял по-рано какво се върти в главите на хората, според него, ако някой се разболее, обажда се на специалист, точно както се вика монтьор да оправи колата. Не се бе задълбочавал много, мислил бе само отгоре-отгоре. Въпреки всичко, ако се наложеше, щеше да я гледа — тя щеше да получи най-добрите грижи и нищо нямаше да й липсва. Той я гледаше така, сякаш тя щеше да припадне или да експлодира всеки момент.

— Гейб, не ме гледай като че ли са ми пораснали рога. Съзнавам, че явно си шокиран, а аз мислих цял ден. Не знаеш какво да кажеш, разбираемо е. И на двамата ни трябва време, за да подредим мислите си и да решим какво ще правим по-нататък. Смятам, че това ще стане най-добре, ако сме разделени. Засега ти трябва да се върнеш у дома, а аз искам да остана тук. — Гейб, който никога не бе разбирал жена си кой знае колко добре, не можа да забележи усилието, което правеше тя. Външното й спокойствие го разяри, той скочи и я разтресе за раменете.

— Кристи, престани! Просто ела на себе си и се чуй какво говориш! Няма да ходим никъде, поне докато ти не се оправиш. Знам, че не си щастлива, известно ми е, че имаш проблеми, помня как се разстрои, че няма да имаме повече деца, това някак си го оправихме, и сега ще се справим, но трябва да бъдем заедно, Кристи. Аз съм до теб — ще оправим и това, каквото и да е то.

Кристи поклати бавно глава и сложи ръка на бузата му. Това бе първият й жест на искрена, макар и колеблива привързаност, който тя правеше от дълго време насам.

— Съжалявам, Гейб, действително съжалявам. Не мога да намеря думи, с които да ти изкажа колко съжалявам за това, което ти причиних. Няма да ти стане по-добре, повярвай ми, но никога и през ум не ми е минавало, че нещата ще се обърнат така. Дори до тази сутрин си мислех, че ще се приберем вкъщи, ти никога няма да узнаеш за него и на двама ви с Джейк това нямаше да ви се отрази. Мислех да направя нещо спонтанно и да замина, но така нищо няма да се промени. Ако имаше начин да не те засегна, повярвай ми, щях да го направя. Но всичко свърши. Трябва да ми повярваш. Сигурна съм повече от всичко на света. Усещам го тук. — Докосна долната част на корема си. — Нито съм болна, нито съм пияна. Лудо съм влюбена, така че почти не мога да ти го опиша. Дори не знам дали той ме обича, но това не ме интересува. — Тя повиши възбудено тон, тъй като само докато говореше за Оливър, се чувстваше щастлива. — Обичам го. И да не ме желае, не мога да се преструвам, че ще бъда щастлива с теб. Просто искам да бъда с него. Никога не съм те лъгала, Гейб, никога не ми се е налагало. Няма да започна да те лъжа сега.

— Не ти вярвам.

Кристи тропна с крак ядосано.