Джулиет Мийд - Близки непознати

— Знам. Въобще не ме интересува. Той направи нов опит.

— Една любовна история не завършва непременно с брак. Ние сме свързани завинаги. Ще бъда щастлив да запазя брака си, независимо какво си извършила.

— Знам, Гейб, уважавам желанието ти. Не мога да го изпълня, иска ми се да можех, но не съм в състояние.

— Кристи, трябва да го направиш. В това се състои животът. Взимаш решение, избираш нещо и държиш на него. Не бягаш, когато стане трудно. — Кристи само поклати глава. — Значи така. Отново ще направим така, както ти желаеш. Ами Джейк?

— Той ще остане при мен.

— Няма начин. По-добре размисли. Искаш да напуснеш дома, добре, не мога да те спра. Избираш това, Кристи и плащаш цената.

— Не, не и Джейк. Не съм съгласна на такава цена.

— Каза, че ще платиш цената, спомена, че би дала всичко. Ако беше майка на място, трябваше да помислиш за него, преди да легнеш с непознат.

— Гейб, имаш право да ме наречеш всякаква. Съгласна съм да лазя, да ме измъчваш или каквото предложиш, но само не ми казвай, че не съм мислила за Джейк. Мисля само за него, от какво има нужда и как би му се отразило това. Длъжни сме заедно да помислим за него. Не можеш да ми го отнемеш. Ти не мислиш за него, а само как да ме уязвиш по-дълбоко, както аз те нараних. Вече знам каква цена ще платя и никога няма да си простя, че ти причиних това, но не карай Джейк да плаща и то двойно, не го карай да страда повече, отколкото трябва! Няма да го позволя, чуваш ли? Ако действително го обичаш, ще го оставиш при мен.

— По дяволите, Кристи, гледаш да запазиш за себе си само доброто, да приличаш на благородна майка. Е, няма да стане. Не бива да разделяш момче от баща му — няма да е справедливо нито за мен, нито за него.

— Прав си. Съгласна съм. Това не биваше да се случва. Но да не би да искаш да ми кажеш, че ако не мога повече да живея с теб, по-добре е да разделиш малко момченце от майка му? Не кое да е малко момченце, а тъкмо Джейк? Наистина ли имаш предвид само интересите на сина си?

— А ти? — Гейб направи всичко възможно, за да възрази на аргументите й. — Ами училището? Ами приятелите му? Ами домът му?

— В Англия също има училища, Гейб. При това добри. Домът му е там, където съм и аз, самите къщи нямат никакво значение. Ще си намери нови приятелчета, още е малък. — Изведнъж раздялата вече не изглеждаше временна. Докато Кристи изричаше тези думи, тя за пръв път осъзна колко далеч е готова да стигне — нейният дом, нейните приятели и корени нямаха никакво значение, стига тя да бъде с Оливър. И да запази Джейк при себе си.

— Това може да е вярно, но и за мен. Помислила ли си и какво ще му обясним?

— Засега ще му кажа, че имам нова работа и трябва да остана в Англия, така че ще учи един или два срока тук. Няма да му е трудно да разбере, че трябва да се върнеш на работа.

— Според теб ще разбере, така ли? Аз не бих могъл.

— Би трябвало да разбере. Стига да му се обясни правилно.

— Ще ти се наложи да пътуваш доста. Доколкото си спомням, не одобряваше майките да работят, докато децата им са малки.

— Промених мнението си. Смятам, че щом аз съм щастлива, това е най-доброто за Джейк.

— Е, това наистина е удобно, нали? Изглежда си помислила за всичко. Кристи, скъпа, такава си, каквато те знам. Помислила ли си за пари?

— Парите не ме интересуват.

— Не те интересуват значи. Интересно ми е да науча какво мисли новият ти любовник по този въпрос. — Той се изправи.

— Къде отиваш, Гейб?

— Отивам да си приготвя багажа. Освен ако, разбира се, вече не си свършила и тази работа?

Тя поклати глава.

— Няма защо да бързаш.

— Няма защо да бързам ли? О, Кристи… — Докато я гледаше, очите му се просълзиха. — Кристи… Мисля, че дори не се чуваш какво говориш.

Гейб си събра багажа, който Кристи му беше приготвила преди седем седмици, остави куфара и чантата си в коридора. Позвъни на летището, обади се на местна агенция за таксита и влезе в кухнята.

— Хей, голямото ми момче! Какво правиш? — Разроши косата на Джейк. — Мариела, би ли ни оставила сами за малко? Искам да поговоря с Джейк.

— Разбира се, господин Макарти.

— Виж, Джейк, трябва да си поговорим като мъже. Налага се да се върна в Щатите. Когато се прибрахме, майка ти ми каза, че са ме търсили от службата и че трябва да замина веднага, за да оправя една работа. — Джейк веднага стана и започна да събира играчките си, разхвърляни по пода на кухнята.

— Идвам с теб, татко, аз също се връщам! Искам да видя Джексън, трябва да ме изчакаш…

— Почакай, сине! Ако дойдеш с мен, кой ще се грижи за Лусиъс?