Джулиет Мийд - Близки непознати

— Да.

— Ще ми трябват няколко часа, докато се върна. Ще можеш ли да ме изчакаш толкова дълго? Няма да ти се прииска да хукнеш да се чукаш с някого, нали?

— Ще се видим по-късно, Оливър. — Маги затвори телефона.

Кристи подскочи, когато чу приближаването на колата по покритата с чакъл алея. Стори й се, че се бе състарила с десет години, докато чакаше Гейб да се върне. След като Оливър замина рано сутринта, тя стана, смени чаршафите, отвори всички прозорци на стаята, за да прогони мириса на секс, сладникавата миризма, която сякаш се бе пропила в гънките на завесите на балдахина. Малко след зазоряване слезе да поработи в градината, после влезе в къщата, за да провери пощата. След като прочете картичката на майка си, тя най-после реши какво ще каже на Гейб. Гримира лицето си по-грижливо от обикновено и два часа прекара, седнала зад кухненската маса, очаквайки да се приберат. Колата пристигна по обяд и тя излезе да ги посрещне, с копнеж прегърна Джейк и извърна глава, когато Гейб понечи да я целуне.

— Прекарахте ли добре?

— Мамо, беше фантастично… Татко ме заведе да видя понитата в Дартмур, ходихме за риба, ядохме сладолед за закуска, но аз изпуснах моя на тротоара… — довърши той печално.

— Значи все пак добре, че не съм дошла с вас, щом баща ти е разрешавал да ядеш сладолед за закуска. — Тя изгледа Гейб, който имаше малко засрамен вид.

— Това е лошо.

— Би могло да се каже и така. Ти забавлява ли се, Мариела?

— Да, мадам, благодаря. Беше много хубаво.

— Хайде, влизайте вътре и да обядваме. Джейк? Никакъв сладолед повече, разбрахме ли се?

Джейк се втурна вътре, за да поздрави кучетата, Кристи изгледа нервно съпруга си и се постара да не променя израза на лицето си. Когато заговори, гласът й звучеше хладно и безстрастно.

— Може ли да влезем в гостната за малко, Гейб? Искам да ти съобщя нещо. — Гейб се почувства като стажант, когото привикват в кабинета на шефа, за да го мъмрят здраво и то само заради няколко фунийки сладолед…

Кристи застана до прозореца с гръб към Гейб и се загледа в терасата.

— Как мина мача по крикет?

— Добре. Гейб, Оливър Калахан беше тук през уикенда.

— Шегуваш се! Не знаех, че ще се връща… Съжалявам, че пропуснах да се срещна с него. Как изглежда?

— Съвършен джентълмен. Върна се, за да играе в мача.

— Чудесно. Разкажи ми.

— Беше прекрасно, направо великолепно. Мисля, че всички харесаха храната. — Скръсти ръце пред гърдите си. — Гейб? Оливър иска да участвам с него в телевизионна серия, която е замислил да направи за Южните щати.

— По думите ти съдя, че ще ти бъде интересно. Ти с изследователската работа ли ще се занимаваш, или какво?

— Не съм сигурна, нямаше време да говорим подробно. Според него трябва да участвам.

— Чудесно, скъпа! Моята съпруга — телевизионна звезда! Ще бъдеш чудесна, Кристи. Но не ми изглеждаш много ентусиазирана.

Тя се обърна към него, лицето й беше безизразно.

— Виж какво, това като че ли променя всичко.

— Защо? Кога започвате филма? По-рано ли трябва да се върнеш вкъщи, или какво?

— Не, Гейб, работата е там, че няма да се прибера.

— Тук ли ще бъдат снимките? Няма ли да снимате нашите чудесни плажове?

— Не, имах предвид, че въобще няма да се прибера с теб вкъщи. Искам да кажа, че бракът ни свърши.

Гейб се изсмя гръмогласно.

— Кристи Мур Макарти, ти си родена за актриса! Като си помисли човек, че си пропуснала истинското си призвание! Откога репетираш репликите си? Скъпа, идвам от дълъг път. Искам да се кача горе и да се изкъпя, после може да поговорим за този телевизионен филм.

— Гейб, моля те, не се качвай сега. Изслушай ме. Работата е там, че когато ти казвам, че бракът ни свърши, наистина е така. Ще ми бъде много трудно да ти го обясня, не очаквам, че ще ме разбереш, но поне ще опитам. — Тя преглътна трудно. — Ще остана с Джейк тук известно време и смятам, че е най-добре ти да се върнеш вкъщи. Може би засега.

Гейб се разсмя.

— Знаеш ли, за малко да ти повярвам. Все ги измисляш такива. В един момент помислих, че се сърдиш заради сладоледа и че наистина искаш да ми се скараш. Ела, скъпа и ме прегърни както трябва.

Кристи дълбоко пое въздух.

— Гейб, влюбена съм в Оливър Калахан. — Когато изрече името на глас, усети, че се съживи. — Не мога да ти го обясня, но го обичам безнадеждно и не мога да се правя, че нищо не се е случило. Мислих и за това — да не ти кажа нищо, но не би било честно по отношение на теб.

— Кристи, скъпа, да не си полудяла? Та ти дори не го познаваш.