Джулиет Мийд - Близки непознати

— Звучи чудесно, Оливър. Направо чудесно. Радвам се, че постъпваш професионално и разбираш кое е най-важното. Разбрано.

— Разбрано ли? Ти си идиот, Бужевски. Истински задник. Това прави телевизията с хората.

— Ти си задник.

Тъй като Оливър повиши тон, сигурно бе събудил Едуард, който слезе долу. Изглеждаше много смачкан, изгледа готовата пътническа чанта на Оливър и празната бутилка от уиски и без да каже нито дума влезе в кухнята да направи кафе. Чу Оливър да оставя много кратко и делово съобщение на Маги.

— Маги, Оливър е. Тук е понеделник сутрин. Ще се опитам да хвана обедния полет за Рали-Дъръм, но нямам резервация. Не си прави труда да идваш до летището, сам ще се прибера. Ако си вкъщи, ще се видим, но не променяй плановете си заради мен.

— Рано си станал, стари приятелю.

— Да. Всъщност искам да те помоля да ме закараш до Хийтроу. Ако се кача на влака, няма да хвана полета.

— Няма проблем, само да се облека. — Едуард сипа кафето. — Изглеждаш малко неспокоен, Оливър. Добре ли прекара вчера? Извинявай, че не те дочаках.

— Много добре прекарах. Научих някои неща. Очите ми се отвориха. Слушай, Едуард, наистина нямам време, съжалявам, че трябва да те моля, но би ли побързал?

— Иди и чакай в колата. След малко идвам.

Тръгнаха за Хийтроу. Оливър говореше без спиране, с пиянско просветление като човек, който е пил цяла нощ и не си е лягал. Говореше главно за Кристи и Маги.

— Кристи Макарти е необикновена жена. Направо невероятна. Като че ли съм я познавал цял живот. Много странно. Говорихме ден и половина и сега ми се струва, че сме близки отдавна. — Едуард вдигна въпросително вежди, но Оливър не забеляза. — Изумително колко малко познаваш някого, дори да си женен за него седем години, какво ще кажеш, Едуард? Няма как да знаеш, след като не си направил тази стъпка, нали? Направо се изумявам всеки път, когато научавам за някоя нова страна от безкрайно сложния характер на моята любима съпруга. Ти какво мислиш? Според теб Маги сложна ли е? Нашата мила, сладка Маги? Какво мислиш, а?

— Оливър, нямам представа за какво говориш.

— Как ще имаш? Нали не си женен за нея. Не може да я познаваш, Еди, стари приятелю. Сигурно също като мен я мислиш за прекрасно момиче. И че по-добре не би могъл да я опознаеш, нали? Виждаш я само откъм най-добрата й страна. Е, когато опознаеш Маги, както аз я познавам… — Неочаквано запя, после също така неочаквано спря да пее. — Ти какво мислиш, Едуард?

— Мисля, че си пиян.

— Страшно си прав, пиян съм. Започнах да пия с възхитителната госпожа Макарти и довърших работата сам. Ако знаеше онова, което аз знам сега, съвсем не искам да кажа, че не го знаеш, ти също би се напил. Нали така правят мъжете, Едуард? Нали така правят честните и почтени мъже, за да се успокоят, когато жените им извършат предателство спрямо тях?

— Не знам.

— Разбира се, че не знаеш! Блажено ергенство! Пълна свобода и никаква отговорност. Толкова отдавна съм го изпитвал, че почти не си го спомням… Обаче не съм като Маги. Маги помни всичко. Нашата мила Маги има фотографска памет. Никога не забравя нищо, само го скътва някъде в себе си и никога не казва нищо. — Направи знак пред устата си като че я заключва. — Устните ми са запечатани. Това е мотото на Маги. Като си помисля, обзалагам се, че към теб тя не прилага това правило. Сигурно споделя с теб и някои лични неща, а?

Едуард вече не се съмняваше, че някой е разказал на Оливър за кратката му връзка с Маги. Продължи да кара мълчаливо по шосе М3.

— Какво мислиш за това, Едуард? Чакай сега да те изпитам. Имам теория, според която всички жени смятат, че разбират мъжете по-добре, отколкото мъжете ги разбират. Това е първото. Второто е, че всички жени ревнуват мъжете и търсят начин да ги унищожат, особено ако се отнася за съпрузите им. Третото е, че нито един мъж не може и да мечтае да бъде чувствителен и проницателен и толкова противно интуитивен, като която и да е жена, защото жените са лъжливи кучки по отношение на мъжете и са луди колкото си искат. Но не можеш и да прозреш, че са луди, нали? Няма начин. Виж какво, лудостта е ирационална, а ние, мъжете, сме рационални същества, така че как може да се очаква от нас да проявим проницателност и да разберем, че тя диктува живота им?

Едуард се отби по М25 и се насочи към летището.

— Знаеш ли, Едуард, отне ми цяла нощ, но най-после загрях. Ето какво прозрях за Маги — прави се на сладка и весела само за да те прикотка с лъжлива вяра, че е на твоя страна, за да не забележиш кога вади ножа. Ако тази вечер не бях научил нещо, сигурно не бих усетил как го завърта между ребрата ми. Като предан съпруг, тихо щях да си изгасна на килима и кръвта ми щеше да изтече, без някой да забележи. Какво мислиш за това? Не разбираш ли какво ти говоря за нея? И то ти? Искам да кажа, че ти си много по-близък с нея, отколкото с когото и да било, в това число и с мен. Не ти ли е намерила и на теб някое местенце в книжката си?