Джулиет Мийд - Близки непознати

— Гейб, ти не ме слушаш! Какво да направя, за да проумееш? — Загледа се в него и започна да хапе долната си устна. Брадичката й потрепваше. — Ела по-близо, Гейб, ела, така. — Вдигна се на пръсти и вдигна яката на блузата си. — Усещаш ли мириса му, Гейб? Не посмях дори да се изкъпя. Сега ще ми повярваш ли?

Той замахна и ръката му се стовари върху страната й, тя залитна към камината.

— Кристи, скъпа, милото ми момиче, какво направих? Кристи, толкова съжалявам, скъпа моя… — Помогна й да стане, погали я по главата, разкая се и постави ръка върху бузата й. На Кристи й олекна, че той я удари. Докато растеше обичта й към Оливър, тя се смесваше с неудовлетвореността от брака й, макар че нямаха почти нищо общо. Сега, когато най-после Гейб реагира спонтанно, тя вече не се гневеше, към него изпитваше само угризения и жал, както и някаква особена новопоявила се нежност.

— Нищо няма, Гейб, добре съм, грешката не е твоя, всичко е наред, мили… Сега виждаш ли, че за известно време трябва да се разделим. Много съжалявам, че ти го казах по този начин, но разбери, сигурна съм в това, което говоря. Знам го. Няма да се промени.

Гейб й повярва. Поне прие, че в някакъв кошмар тя беше спала с Оливър и непрекъснато се убеждаваше, че е влюбена в него. Дали наистина бе влюбена, или го използваше като извинение да страни от него, не знаеше. Като че ли нямаше голямо значение. Във всеки случай за него изходът бе един и същ. Трябваше да постъпи както винаги — да изпълни желанието й, да се съгласи с нея, да се сдържа, да млъкне и да се моли Богу нещата да се оправят. Когато тя дойдеше на себе си, той отново щеше да бъде до нея, за да я подкрепи.

Седнаха в двата края на дивана, Кристи леко опипваше бузата си, която вече бе станала тъмночервена.

— Не ти ли се струва, че следобед тази стая винаги изглежда тъмна и мрачна? — въздъхна Кристи.

— Ти говореше за раздяла, Кристи?

— Това е единственият изход, Гейб. За няколко месеца. Да видим как ще потръгне.

— И възнамеряваш да останеш тук?

— Още не знам. Зависи от Оливър.

— Разбирам. Ами госпожа Калахан? Тя как се вписва в картината? Какво е нейното мнение по въпроса?

— Дори не съм се сетила за нея — призна Кристи. — Не бих искала да я засегна. Оливър да се оправя. Не знам. Не сме говорили за нея.

— Не сте, така ли? Както разбирам не сте имали много време да говорите.

— Гейб, може ли спокойно да обсъдим въпроса? Съзнавам, че те измамих, но тъкмо това се опитвам да ти обясня, че дълго време съм мамила себе си. Ти не си единственият измамен — аз също мамех самата себе си, когато се преструвах, че мога да живея така. Помъчи се да ме разбереш. Да поговорим цивилизовано…

— Разбира се. Цивилизовано — повтори той иронично. — Все едно че говорим за някой друг, нали? Добре. Искаш ли да ми кажеш как стана?

— Не. Не точно сега.

— Някога ще ми кажеш ли? Любопитно ми е. Просто не мога да си обясня как може в продължение на десет години да сме женени щастливо, както си представях, а след това изведнъж да легнеш с непознат.

— Виж, още преди да се запозная с него, имах много странно усещане — като че ти си непознатият, а не той. Гейб, мога да ти кажа само, че откакто прекрачихме прага на тази къща аз започнах постепенно да се влюбвам в него — той ми действаше като магнит, всичко, което виждах, докосвах и чувах, ме притегляше по-близо до него. После прочетох една книга, която той е написал, в нея сякаш той говореше за мен. Описал е много неща, които някога съм чувствала, но за които не съм си позволявала да мисля. После го срещнах, каза, че и той имал чувството, че ме познава отдавна, аз изпитвах същото и накрая се любихме.

— Толкова просто значи? Добре ли беше, Кристи? — Тя не отвърна, но той прочете отговора в очите й.

— По дяволите. И после заживели щастливо, така ли? Вие какво, ще се жените ли? — Всяка дума, която изричаше, бе пропита с горчивина.

— Не ми е минавало и през ум. Не сме го планирали да стане така, Гейб.

— Кристи, слез на земята. Може би този мъж ще е влюбен в теб месец или два, но подобни истории не завършват щастливо. Това е романтична случка по време на почивка, ти си американка, той е англичанин, корените ви са различни, имате различни изисквания към живота. Не можеш току-така да се свържеш с него. Ще му омръзне, ще поиска жена му да се върне или пък ще си намери нова, ти само ще объркаш живота си за нищо. — Опита нова тактика, но Кристи поклати тъжно глава. — А родителите ти? Какво мислиш, че ще каже майка ти? За тях това ще е срам.