Джулиет Мийд - Близки непознати

— Защо трябва да ти вярвам? Защо трябва да приемам за чиста монета всичко, което ми казваш?

— Защото не лъжа. Слушай какво, няма никакво значение дали сме го направили веднъж или хиляда пъти. Само искам да ти кажа, че спах с Еди, защото наистина се чувствах нещастна, от години…

— Разбирам. Нова версия на старата история. Съпругът ми не ме разбира.

Маги прехапа устни.

— Всъщност смятам, че наистина не ме разбираш. Но това е само една от причините да не съм щастлива.

— Маги, смайваш ме. Продължаваш да мислиш само за себе си, дори за миг не ти минава през ума какво ми причиняваш, как ме унижаваш. Имаш ли представа как се чувствам?

— Ето, това е проблемът, нали, Ол? — попита тихо Маги. — Въпросът не е в Еди, а в това, че ти се чувстваш унизен?

— Така ли смяташ? Че съм унизен? Мога да измисля много по-жесток и верен израз за това, което ми причини.

— Обзалагам се, че можеш. Ти си такъв лицемер, Оливър. Имаш голям опит в подобни ситуации, нали? Как ще опишеш отношенията си с Луиз?

— От къде на къде ще правиш подобно сравнение? Ти дори не познаваше Луиз. Ако не беше толкова любопитна, никога нямаше да разбереш за нея и нямаше да се чувстваш засегната. Направих всичко, което можах, за да те предпазя. Нищо не съм ти отнел.

— Не вярвам на ушите си, че можа да изречеш подобно нещо! — Маги се хвана за главата. — Да не мислиш, че ще се хвана на това твое гадно старо извинение, че си чукал Луиз, тъй като това не ми отнемало нищо? И било по-добре да не зная!

— Не ти е отнело. Чувствата ми към теб не се промениха, то нямаше нищо общо с брака ни.

— Прав си. То не може да се сравни с онова, което се случи между Еди и мен. Но тази ти връзка беше доста свързана с нашия брак, аз знаех какво тя ни отнема.

— Моите уважения.

— Тази твоя връзка ме отдалечи от теб — извика Маги.

— При нито една моя връзка не съм променял отношението си към теб.

— Сигурно. Защото в нито една своя връзка не си влагал нищо от себе си. Така. Значи не е била само Луиз. Признаваш, че си имал и други връзки, нали? С други жени?

— Да, имал съм. Сега вече няма какво да губя.

— Много добре. Сега няма какво да губиш. Но какво ще кажеш за всичките онези пъти, когато си ме лъгал, когато си ме наричал невротичка и параноичка, значи тогава си ме мамил, защото си смятал, че имаш какво да губиш, така ли? — Оливър сви рамене, сякаш въпросът не се отнасяше до него. — Така че всъщност, когато си имал какво да загубиш — мен, това не те е спряло да лягаш в леглото с други, нали? Страхът да не узная, е бил достатъчен, за да те накара да излъжеш, но не и за да престанеш да кръшкаш?

— Разбирай го както желаеш, Маги. Вече не ме е грижа.

Маги го зяпна. Колкото и пъти да си бе казвала, че вече не обича Оливър и че той се отнася към нея отвратително, когато чу съпругът й да потвърждава, че не го е грижа, това я засегна повече, отколкото подозираше. Оливър изучаваше задната част на пакета с овесени ядки.

— Между другото, Маги, да не забравя, че през уикенда прочетох една много интересна книжка в Бокхемптън.

— Така ли?

— Да. Заглавието й е „Тъжна история“. Признавам, че не е кой знае колко ефектно. Какво те накара да използваш Алек Боунс като псевдоним? Смятам, че така няма да стигнеш много далеч. Звученето й не ми харесва, ако разбираш какво искам да кажа.

— Престани, Оливър.

— Защо не си ми казала за книгата, Маги? Ти си я писала изцяло за мен. Дори си използвала името на Луиз. Трябваше да ме предупредиш.

Маги поклати глава недоумяващо.

— Тя не е за теб, Ол. Може би ти си ми подсказал сюжета, но само дотолкова, че ме правеше нещастна. Отнася се за мен, Оливър. Не можа ли да го разбереш? Тя е изцяло за мен, основава се на моите фантазии. Ако е за някой друг, тя е за Еди. Просто измислица. В нея съм искала да кажа как бих желала да бъда обичана.

— Това обяснява защо е такава… — Оливър замълча.

— Каква такава? Такъв боклук? Това ли щеше да кажеш? Че е сантиментална, глупава? Добре, съгласна съм. Може да е глупава. Но поне направих нещо за себе си, то е мое дело и само мое. — Маги толкова беше свикнала Оливър да я унижава, че единственият начин, по който можеше да се предпази, бе да го изпревари.

За разлика от семейство Макарти, чиито мнения рядко се различаваха, Калаханови бяха разработили специална военна стратегия. Двамата предпочитаха техниката на предварителния удар — да се обезоръжи противникът. Оливър беше склонен да излъже, преди да се е появила нужда от лъжа, а Маги атакуваше, преди да бъде нападната или се преструваше, че сваля гарда, когато всъщност се укрепваше.