Джулиет Мийд - Близки непознати

Гейб я хвана под ръка и я поведе настрани от останалите.

— Говорили ли сте напоследък с него, Маги? С Оливър?

Маги овлажни устни.

— Съвсем накратко. Много е зает, понеже работи върху един проект за телевизията.

— Да, мисля, че Кристи го спомена.

— Вероятно е искал да му даде някоя идея. Филмът ще бъде за Южните щати.

— Би било интересно да се види през неговите очи.

— Нали знаете, туристите никога не стигат до най-важното, като че ли винаги се прибират вкъщи с погрешни впечатления.

— Ако въобще се приберат.

Маги го изгледа въпросително.

— Какво искате да кажете, Гейб? Надявам се не мислите, че никога няма да излезем от къщата ви и да ви оставим на мира? Обещавам ви, че ще си тръгнем.

— По-скоро мислех за моята съпруга, тя доста се е привързала към долината.

— На вас хареса ли ви престоя в Англия?

— Много приятна част на света — отвърна Гейб безизразно. Лицето му беше доста мрачно и Маги предположи, че е разочарован от Бокхемптън, вероятно къщата му се е сторила много занемарена или кучетата са го смущавали, или нещо друго го е отблъснало.

— Надявам се, че съседите ни са ви помагали, те не са особено гостоприемни към непознати както вашите приятели тук, но съм сигурна, че са ви харесали.

— Държаха се много добре.

— Чудесно. — На Маги й беше трудно да поддържа разговора, тъй като Гейб Макарти беше малко разсеян, макар че не проявяваше признаци, че желае да се лиши от компанията й.

— Маги… намирам се в много трудно положение. Нося неприятна новина, а не ми е лесно да ви я съобщя, понеже не ви познавам.

— Нещо свързано с къщата ли е? Или с кучетата? Нищо не се е случило със Снъф, нали? Той е много стар, казвах на Оливър, че не бива да го оставяме.

— Не, кучетата са много добре. По-скоро е свързано със съпруга ви.

— Само не ми казвайте, че е избягал от вас. Това би обяснило много неща — каза тя, преди да забележи безизразното лице на Гейб. — Нещо с крикета ли? Загубили са? Почувствал се е унизен?

— Боя се, че не знам нищо по тези въпроси.

— Така ли? Добре, какво тогава?

Той я отведе още по-далеч от останалите и наведе глава към нея.

— Оливър спомена ли нещо за съпругата ми? За Кристи?

Маги се замисли за миг.

— Май че не. Не, въобще не я е споменавал. Както ви казах, той бързаше. Тя добре ли е? Да не би да се е случило нещо?

— Маги, моята съпруга ми съобщи, че има връзка с вашия мъж. Поне така твърди. Може и да не е истина.

— Това е невъзможно. — Маги поклати глава нервно и се опита да се усмихне слабо, но не успя. Дяволите да го вземат Оливър, как можеше да изкарва кирливите си ризи на показ! — Боя се, че може би не сте разбрали както трябва. Вероятно е говорила за Едуард.

— Не. Тя ми заяви съвсем ясно, че е влюбена в Оливър, че са… прекарали нощта заедно, неделя вечер, мисля, и също, че не желае да оставам повече в къщата. Затова се върнах. Може би трябваше да си мълча. Като че ли в момента не разсъждавам както трябва.

— Но това е лудост! Та те дори не се познават! Има някакво огромно недоразумение, сигурно се чувствате ужасно, но то няма нищо общо с вас и Кристи, знам за какво се отнася, грешката е моя…

— Не вярвам грешката да е ваша, нито моя, Маги. Ние сме, както казват в съда, засегнатата страна. Напълно възможно е Кристи — той преглътна трудно, — жена ми да си е въобразила нещо и вашият съпруг въобще да не е замесен, но трябва да ви призная, че каквото и да се е случило, те… те…

— Са се любили? — Очите на Маги блеснаха, макар да се постара да запази спокоен израз на лицето си.

— Да. Имам причини да вярвам…

— Какви причини? Откъде знаете?

— Просто не мога да ви го кажа, Маги. Отнася се за вас и съпруга ви, сигурен съм, че това не е означавало нищо за него, въпреки че жена ми се надява да не е така.

— Разбирам. Добре. Много странно, че чувам подобно нещо в такава приятна вечер, но не съм чак толкова изненадана. Всъщност така получавам отговори на някои въпроси. Благодаря ви, че споделихте това с мен, Гейб. Явно ни свързват повече неща, отколкото си мислим. Сега, ако ме извините, ще си тръгна. — Маги се обърна твърде ядосана, за да се сбогува с когото и да било. Оливър сигурно бе разбрал за нея и Еди и бе преспал с Кристи като съвсем детинско и безотговорно отмъщение.

Докато Гейб я водеше към колата, всъщност към колата на Кристи, Би Джей ги забеляза и насила ги заведе до малка масичка на осветената поляна.

— Няма начин! Няма да си тръгнете, докато не опитате специалитета на Линди, Гейб, ти вече присвои най-хубавата дама тук. Седнете тук с Мейбъл и Джери, а аз ще довърша скарата. Не приемам отказ.