Джулиет Мийд - Близки непознати

— Вече ми се струва, че забравям, но още не съм готов да я направя достояние пред никого. Дори с теб не мога да говоря за нея, Кристи. Как мога да разкажа на целия свят какво съм преживял?

— Оливър, трябва ти само време. Ще дойде момент, когато ще бъдеш готов, когато ще осъзнаеш, че тя не се отнася само за теб, а за много хора.

— Не точно заради това. Заради Маги.

— Но Маги знае за нея, нали? Знае какво се е случило.

— Разбира се, че знае.

— Тогава няма да е изненада за нея.

— Не… няма да е точно изненада… Струва ми се, че не бива да я наранявам повече.

— Оливър… Ти си чудесен мъж. Възхищавам се на лоялността ти към Маги, но сега е време да помислим за теб. Ти толкова дълго си закрилял Маги, пожертвал си всичко заради нея, сега имаш нужда някой друг да се погрижи за теб. Защо да не бъда аз? Виждам нещата като външен човек, разбирам какво си преживял и съм готова да направя всичко, което е по силите ми, за да се уверя, че отсега нататък ще бъдеш щастлив. И ти заслужаваш малко щастие, Оливър.

— Благодаря ти, скъпа. Никой не ми го е казвал толкова отдавна. — Никой никога не беше му го казвал.

— Знам. Усещам, всичко ти е отнето, Оливър, ти си се отрекъл от много неща, сега е време да забравиш стария си живот и да погледнеш напред.

— Вероятно имаш право. Но все пак не мога да публикувам книгата. Не мога да постъпя така с Маги. Моля те, повече не споменавай за този роман.

— Добре, добре, скъпи, едно по едно. Първо да направим телевизионния ти филм, макар че въобще не разбирам за какво ти е притрябвала помощта ми, пък после ще видим какво ще ти хрумне. Но един ден ще се събудиш и ще откриеш, че си много известен и уважаван писател.

Оливър всячески се стараеше да отклони разговора от книгата.

— Да остана ли при теб, Кристи?

— Не знам, скъпи, предоставям това решение на теб. Както прецениш, тези мигове ми стигат за цял живот. — Тя се наведе и започна да го целува лекичко по гърдите. След известно време двамата заспаха. Кристи и Оливър наистина спяха заедно с преплетени ръце и крака. Той не помнеше подобно нещо да му се е случвало с Маги.

Лусиъс обикновено се събуждаше преди Джейк и започваше да лиже лицето на момчето, докато той не станеше да му даде да яде. Тази сутрин, когато двамата с кучето тръгнаха към площадката на стълбата, Лусиъс подуши позната миризма, приближи се до вратата на голямата спалня, започна да я дращи с лапи и да вие.

— Не, Лусиъс, стига! Мама спи. Тя ще слезе по-късно.

Хайде да намерим Мариела да ни даде да закусим. — Но Лусиъс бе много настоятелен и Джейк си помисли, че е по-добре да го пусне вътре, вместо кучето да се разлае и да събуди господин Калахан. Отвори вратата и Лусиъс се спусна право към леглото. Завесите на балдахина бяха спуснати. Джейк се приближи и ги дръпна. Майка му спеше дълбоко, чаршафът я закриваше до брадичката, а косата й бе разпиляна върху голите гърди на господин Калахан. Джейк ги зяпна безмълвно, а Лусиъс скочи върху леглото и започна да лиже лицето на господин Калахан и да скимти.

— Върви на майната си, Лусиъс. Защо ме вдигаш посред нощ? Върни се в кошницата си. — Оливър стискаше клепачи, опитвайки се да изблъска Лусиъс и без да иска отхвърли завивките. Кучето продължи да упорства, Оливър с неохота отвори очи и срещна вперения в него сериозен сив взор на момченцето, застанало на сантиметри от него.

— Какво правиш в леглото на баща ми? Защо си гол? — Тънкото гласче на Джейк веднага събуди майка му.

— Джейк! Какво правиш тук? Не бива да влизаш в чужди спални, без да чукаш.

— Какво става тук, мамо? Какво прави той в леглото на татко? Защо е гол? Виждам пишката му. — Оливър дръпна нагоре завивката, а Кристи се пресегна за халата си и го навлече, докато ставаше.

— Джейк, остави господин Калахан на мира и ела с мен. Долу ще си поговорим. Тя хвана Джейк за рамото и го изтика през вратата. Оливър чу как докато слизаше по стълбата, момчето продължаваше да задава настойчиви въпроси:

— Той защо няма пижама, мамо? Защо англичаните не носят дрехи? Беше гол като пушка. Видях пишката му, ама наистина я видях. — Оливър се усмихна колко настойчиво и прямо беше момчето. Ако човек иска да разбере същината на нещо, винаги трябва да се обръща към петгодишно дете.

На Кристи не й бе до смях. Боеше се тъкмо това да не се случи. Сложи Джейк да седне зад кухненската маса и без да каже нито дума му сипа овесените ядки. После седна срещу него със скръстени върху масата ръце.

— Джейк, трябва да поговорим, миличък.