Джулиет Мийд - Близки непознати

— Добре е, чудесно, човек не може да я откъсне от плажа. Направо е тип-топ.

— Много добре. Както ти казах, ще й се обадя. — Когато се обърна да си тръгне, тя продължи сякаш тъкмо се беше сетила: — А, Кристи? — Кристи бе затворила очи, единия си крак бе прехвърлила отстрани на люлката. — Ще ти оставя рецептата, която поиска, на масата в кухнята.

— Добре. Ще я опитам, стига масленото съдържание да не е много високо. Вие, англичаните, използвате много масло.

— Така ли? Чудно. Бях останала с впечатлението, че не можеш да се наситиш на сладки неща. — Луси се озъби за миг и си тръгна.

Оливър крачеше в кръг около люлката и ругаеше тихичко.

— Не се притеснявай за нея, Оливър, тя просто е стара клюкарка, която само гледа да надуши нещо.

— Тъкмо това ме тревожи. Както и да е, струваше ми се, че двете много се разбирате. Ти ми каза, че я намираш за прекрасна.

— Така ли? Може би така ми се е сторило отначало. Държеше се много приятелски. Също като змия е, която се опитва да се сприятели с плячката си. Когато се запознах с нея, ми изглеждаше приятна и свежа като английска роза. Но ако се вгледаш в нея отблизо, тя въобще не е хубава. Може косата й наистина да е руса, но толкова пъти е изрусявана и боядисвана, че прилича на изсушено лико. Знаеш ли на какво ми напомня? — Тя отвори очи и Оливър забеляза злобно пламъче в тях. — Напомня ми на абажур за лампа, каквито правехме в детската градина, когато бях малка — нали ги знаеш — навити найлонови конци около грозна метална рамка. Ето на това ми прилича тя. В лицето е добре, има класически овално за бога! — тя обърна артистично очи. — Когато се усмихне, о! Все едно че виждаш гримаса на мъртвец. Ъгълчетата на устата й се извиват надолу, горната й устна изтънява толкова, че почти изчезва и единственото, което виждаш са дребните й, като на животно резци и кучешки зъби. От ключиците до челюстите сухожилията на врата й се изпъват като въжета, кожата й също е доста изсушена. — Кристи изимитира една от дежурните усмивки на Луси и преувеличеното й изпълнение беше толкова добро, че Оливър се разсмя въпреки желанието си. — Човек трябва да гледа Луси Уикъм-Едуардс само при такава светлина, при която изглежда добре и ако бях на нейно място, бих си носила лампа със себе си.

Оливър знаеше, че описанието, което прави Кристи на старата му приятелка, не е справедливо, но му бе забавно. Развесели се. В началото се боеше, че Кристи е твърде изискана и твърде много дама, за да се забавлява с нея, но колкото повече я опознаваше, толкова повече му правеше впечатление остротата на ума й. Тя беше много по-твърда, отколкото си я представяше и това направо го замая. Не можеше да се сдържа да не я докосва непрекъснато. Качи се в люлката и отново дръпна въжето.

Когато телефонът иззвъня, Маги още спеше. Прекара тежка нощ с децата и най-после в три часа сутринта Лили и Артър дойдоха в леглото при нея. На Артър му никнеха зъби, скимтеше и стенеше цяла нощ, а Лили никога не пропускаше възможността да спи в леглото при майка си. Маги се пресегна през спящата си дъщеря и стигна до телефонния апарат. Можеше да е Оливър. Би могло, разбира се, и да е грешка, но се надяваше да е той.

— Ало? — изрече глухо.

— Маги? Магс? Ти ли си? Гласът ти звучи много особено. Луси е.

— Луси! Направо фантастично е, че те чувам!

— Какво ти е на гласа? Да не си болна? Защо шепнеш?

— Току-що се събуждам. В леглото съм с децата и не искам да ги будя. Добре съм. Само че е много рано.

— Съжалявам, все не мога да свикна с тази часова разлика. Просто не мога да проумея защо целият свят не е със същото време като нашето. Би било толкова по-просто.

— Все едно някой говори за последните дни на английското господство. Лус, ти как си? Как са всички?

— Добре сме. Нали знаеш, в Комптън Пърлу никога нищо не се променя.

— Чудесно. Не обичам да стават промени, докато ме няма. Не е приятно да пропусна зрелището.

— Слушай, Маги, сега като го спомена, има нещо, което ми се струва малко странно…

Маги замълча за миг, боеше се от онова, което Луси се готвеше да й съобщи. Най-накрая, след пауза, през която биха могли да се родят три близначета, Маги я подсети.

— Какво, Лус? Какво е странното? Не ме дръж в напрежение.

— Отнася се за Оливър. — Луси също понижи глас, макар че беше сама вкъщи. Донякъде се чувстваше като заговорничка, затова зашепна като Маги. — Току-що ходих у вас и го видях.

— Така ли? — Маги дръпна изтръпналата си ръка изпод главата на Артър.

— Нещо много странно става между него и Кристи Макарти.