Джулиет Мийд - Близки непознати

— Какво имаш предвид, имат връзка ли?

— Маги как можеш да предположиш подобно нещо! Боже опази! Съвсем не исках да кажа това. Ти защо си го помисли?

— Просто защото някой ми подсказа. Едно птиченце. По-скоро американски орел.

— Моля те, скъпа, бъди така добра и говори на английски. Нямам ни най-малка представа какво ми приказваш.

— Първо ти ми кажи защо толкова странен ти се е сторил Оливър.

— Ами, само между нас да си остане…

— Кой друг мислиш, че слуша, Лус? ЦРУ ли?

— Той лежеше в люлката, Магс.

— Това не е нещо ново за мен, Лус.

— С нея. Лежеше в люлката до нея, Магс.

— О! — Маги мълча толкова дълго, че Луси започна да се тревожи дали не е припаднала.

— Маги? Маги? Маги Още ли си там? Чуваш ли ме, Маги? Какво стана с теб?

— Мисля, че тя поне е накарала Оливър да върже люлката. Аз все не успявах да го направя. — Продължи да размишлява. — А може и сама да я вързала… ти как мислиш?

— Маги, ама ти дори не се изненадваш! Как може да си толкова спокойна? Това е направо ужасно! Всъщност отвратително. Истински скандал!

— Лус, казах ти, че ме предупредиха. Съпругът на Кристи. В момента той е тук. Така че не ми идва изневиделица. Имат връзка. Какво от това? Голяма работа. Браво на тях.

— Маги, какво ти става? Сигурна ли си, че не си болна? Говоря ти за Оливър. За твоя съпруг Оливър.

— Знам за кого ми говориш. Знам и за кого съм омъжена, Лус. За съжаление.

— Защо не се разстрои?

— За бога, Луси, нима не разбираш? Разстроена съм, но Оливър не ми изневерява за пръв път. Макар че за пръв път го прави публично, пред свидетели. Нито съм изненадана, нито съм шокирана, нито се чувствам съкрушена. Той просто ми е омръзнал. Той е низък лъжец, малодушен, егоистичен негодник и не съм в настроение да плача за него.

— Защо по-рано не си ми казвала всичко това?

— Луси, мила Луси. По две причини. Едната е, че имаш най-голямата уста в Южна Англия и докато сложа слушалката на място, цялата енория щеше да научи, и второ — все пак исках да запазя репутацията на Оливър. Сега не ме интересува нито дали ще разнесеш новината, нито пък доброто име на съпруга ми.

— Маги, ти ме обиждаш. Наистина е обидно. Нали не мислиш, че съм клюкарствала за теб?

Маги се засмя.

— Не си го правила нарочно, Лус. При теб е като болест. Не можеш да се спреш, както Оливър не може да престане да лъже и мами.

— На никого няма да кажа нито дума. Честен кръст.

— До гроб?

— Маги, ужасна си! — изсумтя Луси и изведнъж осъзна, че Маги се шегуваше с нея. — Виж какво, кажи ми какво да направя? Дали да си поговоря направо с Оливър? Или да накарам викария? Може би най-добре би било Едуард да го дръпне настрани.

— Не! — викна Маги и събуди децата. — Остави Едуард на мира! Обещай ми да не казваш на никого нищо, Лус. В никакъв случай на Едуард. Не желая съчувствие, не искам никой в долината да шепне за бедничката Маги, не желая да отслужват специална молитва за мен. Ако случайно някой повдигне въпроса, ти просто кажи, че знам какво става, че не давам и пукната пара и че възнамерявам да довърша почивката си на спокойствие. Разбра ли?

— Както кажеш — съгласи се Луси.

— А сега, само за да задоволиш любопитството ми, кажи ми нещо за Кристи. Наистина ли е толкова красива?

— Повече отколкото можеш да си представиш — изстена Луси. — Наистина е великолепна. Но не само поради външния й вид, а и защото прави всичко съвършено. Никога не греши, не можеш да си представиш колко е елегантна, умна е, привлича хората около себе си. Дори си мислех, че Чарлс си пада по нея, сигурна съм, че и Едуард е лапнал въдицата…

— Едуард?

— Нали го знаеш как се отнася към хубавите жени? Както и да е, тя е просто госпожа Съвършенство. Изглежда като манекен на Диор, готви прекрасно, има великолепен глас, говори за литература, за акции, за селскостопанска политика, за архитектура… Това ми напомня, Маги, че тя ми зададе много въпроси за някаква приятелка на Ол, някоя си Луиз. Имаш ли представа коя е?

— Луиз? Да, имам и много добре си представям откъде Кристи е чувала за нея. Много смешно. Идва ми да й се обадя и да я попитам какво мисли. Лус, казах ли ти, че започнах да пиша роман?

— Маги, колко вълнуващо! Никога не си споменавала.

— Преди малко ти обясних, Лус. Заради устата ти, която е колкото тунела под Ламанша…

— След като не ми вярваш, никога повече няма да ти казвам нищо, Маги Калахан.

— Луси, кажи ми още нещо — как е Еди?

— Еди ли? Добре е, така мисля. Не съм го виждала седмица или две. Всъщност от мача по крикет. Може да е заминал. Може също да има връзка с Кристи, никога не бих се учудила. Защо питаш?