Джулиет Мийд - Близки непознати

— Ти не отговори на въпроса ми, мамо.

— Не ти отговорих, защото ми зададе много труден въпрос, Джейк. Трябва да се опиташ да разбереш. Виж какво, понякога големите вършат неща, които ти не можеш да проумееш, просто трябва да приемеш постъпките им и да разбереш, че имат съображения да го правят.

— Но защо този мъж беше в леглото на татко?

— Не го наричай този мъж, скъпи. Може да му казваш господин Калахан или „сър“, когато разговаряш с него.

— Защо господин Калахан беше в леглото ти? — Джейк бе не само добре възпитано, но и решително момче.

— Защото е мой приятел, скъпи.

— Татко не е ли твой приятел?

— Да, баща ти ми е приятел, освен това е твой баща, което е най-важното. Той винаги ще си остане твой баща. Но господин Калахан е много добър приятел на мама. Разбираш ли разликата?

— Май да. — Момченцето сви рамене. — Но не мога да си обясня защо беше в леглото ти?

— Понеже е мой приятел, скъпи, затова. Ти го харесваш, нали, Джейк?

— Не, не го харесвам. Не го искам тук. Искам татко да се върне.

— Скъпи, тази къща е на господин Калахан и той ни е пуснал да живеем тук. Баща ти си е в нашата къща.

— Тогава и аз искам да се върна в нашата къща! Искам да съм там, където е татко! — Той се мъчеше да сдържи сълзите си, но брадичката му потрепери.

— Джейк, скъпи, знаеш, че не можем да се върнем сега, тук имам работа, трябва да остана още известно време. Нали искаш да бъдеш с мен, Джейк? Няма да ме оставиш сама, нали?

— Искам да бъда с теб и с татко! Искам да бъда с теб и с татко! Искам да бъда с теб и с татко! — Джейк се беше разгорещил и повтаряше изречението като заклинание. Кристи коленичи на пода до него и прегърна слабото му телце.

— Знам, знам, хайде стига, миличък, всичко ще се оправи, тихо, моето момче, мама ще направи всичко…

— Мамо, искам да бъда с татко. Искам да се върна вкъщи. — В този момент Кристи реши да даде някакво обяснение на Джейк.

— Джейк, моля те, изслушай ме, защото не е много лесно за разбиране. Понякога големите вършат неща, които изглеждат погрешни, понякога те също грешат… Ние невинаги постъпваме правилно, макар така да казваме на вас, децата. Понякога големите постъпват зле, непослушни са…

— Да не би татко да е направил нещо лошо? Да не е в затвора? — Кристи се усмихна.

— Не, скъпи, той никога не би направил нищо лошо.

— Тогава защо не можем да бъдем заедно с него? Той не ни ли обича?

— Разбира се, че ни обича! Вината е моя, Джейк. Татко ти се сърди на мен. Ако някой е бил непослушен, това съм аз. Наистина много ще се постарая да сложа ред във всичко, обещавам ти. А ти трябва да помниш, че татко ти наистина те обича, аз също те обичам и след известно време всичко ще се оправи. — За пръв път Кристи се замисли дали ще успее да задържи Джейк при себе си. Боеше се, че заради Оливър щеше да се наложи да направи някаква жертва.

Тя залюля момченцето в ръце. Щеше да опита по един или друг начин да оправи нещата.

Оливър, вече по анцуг, се облегна на вратата на кухнята и се загледа в тях. Заети един с друг, те го забелязаха, едва когато излезе в градината. Долавяйки болката в гласа на Кристи, той усети, че му е мъчно за децата му и се замисли дали и те чувстват липсата му така, както Джейк тъгуваше за баща си. Какво ли им казваше Маги? Прекара седмицата, без да се замисля за последствията от действията си. Сега, докато тичаше по пътеката към фермата, той се напрегна да разсъди сериозно как щеше да се промени животът им. Наум изброяваше доводите си, краката му определяха ритъма, в който препускаха мислите му. Снъф и Бумър тичаха заедно с него, а малкият териер се мъчеше да ги догони. Първо — все още беше много сърдит на Маги и нямаше намерение да я приеме обратно, дори и да го помолеше за това. Второ — знаеше, че Маги нямаше да го моли, цяла седмица тя дори не опита да се свърже с него по телефона. Трето — след като Маги нямаше да се върне, не виждаше никаква вероятност Лили и Артър да живеят с него. В момента не искаше да разсъждава по този въпрос. Четвърто — имаше нужда от Кристи. Не само заради телевизионната серия, но и заради себе си. Тя му вдъхваше самочувствие, караше го да вярва, че не е толкова късно да завладее света. Имаше безгранично доверие в него и в способностите му и това заличаваше какъвто и да е глождещ страх от бъдещето. Кристи би била любящ, подкрепящ го партньор. Той щеше да забрави приказките на Маги за общуване и споделяне на нещата в брака, макар самата тя да не споделяше всичко с него. От друга страна Кристи решително заявяваше, че щастието й зависи от него. Ако Оливър действително мислеше за бъдещето, по-добре Кристи да бъде до него, Маги само щеше да го дърпа надолу, към дъното. Пето — Кристи му се противопоставяше смело. Караше го да бъде по-настойчив, той знаеше, че тя заслужава много, имаше чувството, че тя е неговият късмет. Само за една седмица той вече гледаше различно на жените. Когато видеше хубаво момиче на улицата, за разлика отпреди, сега мислите му веднага се обръщаха към Кристи, Шесто — Кристи бе истински влюбена в него, забелязваше го по очите й, по начина, по който тялото й реагираше на допира му, и най-вече защото беше съгласна да промени живота си заради него. Само това бе достатъчно, за да го накара да я обикне, дори тя да нямаше и други качества. Когато се запозна с Маги, двамата говориха надълго и нашироко как тя вижда брака, с какви компромиси той трябва да се съгласи, какво беше склонна тя да направи и какво не, и ако през годините споразумението им загуби силата си, грешката беше на съпругата му, понеже се опитваше да постави правилото на първо място. Маги влезе в брака готова за борба. Кристи нямаше никакви изисквания, не водеше никакви преговори, тя само искаше той да бъде щастлив. Точка по въпроса. Седмо — тя беше почтена и вярна, никога не бе изневерявала на мъжа си, освен когато той я съблазни — Оливър живееше с убеждението, че именно той я е съблазнил. Кристи не беше жена, която ей така би преспала с най-добрия приятел на мъжа си. Осмо. Нямаше осмо. Всъщност имаше. Трудно му беше да го каже, защото това го удивляваше и плашеше, а той не обичаше да се плаши, но се насили да го признае и да го изрече на глас: „Осмо — влюбен съм в Кристи Макарти“. Откъдето и да погледнеше, везните се наклоняваха силно на страната на Кристи. Стига погледът му да не попаднеше на Лили и Артър. Докато тичаше, Оливър откри, че се осланя на Божията воля също като дете — ако пробягаше до фермата, ако успееше да издържи до последния дъб ако изминеше цялото разстояние за по-малко от четирийсет и пет минути, тогава всичко щеше да бъде наред.