Джулиет Мийд - Близки непознати

Оливър тръгна към къщи и край пясъка откри някого, когото търсеше.

— Джейк? Играеш ли си, стари приятелю?

— Аз не съм стар. Само на пет години съм. Ти си стар. Сър. — Джейк продължи да рови из пясъка и му хвърли поглед, пълен с неприязън.

— Няма нужда да ме наричаш „сър“. Караш ме да се чувствам престарял. Нямам още четирийсет години. С майка ти сме на еднаква възраст. Исках да си поговорим за тази сутрин.

— С мама вече си поговорихме. Каза ми да те наричам „сър“. Само не ми каза защо беше гол.

— Сигурно ми е било топло. Понякога не си ли сваляш пижамата, когато ти е горещо?

— Не.

— Добре, баща ти никога ли не си сваля пижамата?

Джейк сви рамене.

— Може би понякога. Когато влиза да се къпе.

— Слушай, стари приятелю, представям си какво ти е. Сигурно ти е мъчно за баща ти. Аз имам момченце и момиченце и знам колко ми липсват. Искам да станем добри приятели.

— Това значи ли, че трябва да спя в твоето легло?

— Не непременно, освен ако не искаш.

— Не искам. Не искам и ти да спиш в леглото на мама.

— Разбирам. Радвам се, че си мъж, който знае какво иска. Уважавам това в хората. Сега предлагам да се споразумеем.

— Да се договорим?

— Точно така. Ще направя всичко възможно, за да уважа желанията ти по отношение на майка ти, ако и ти направиш нещо за мен.

— Какво? — Джейк го погледна подозрително.

— Обещай ми, че по един час на ден ще играем крикет.

— Не знам как се играе крикет.

— Крайно време е да се научиш. Защо да не започнем още сега? Тук има една бухалка на Лили, която е точно като за теб, аз ще ти хвърлям топката, а ти ще я посрещаш. Това е игра за джентълмени, Джейк. Ще ти хареса. Споразумяхме ли се? — Протегна ръка на малкото момченце и Джейк я разтърси тържествено. Вървяха хванати за ръце чак до къщата.

Луси Уикъм-Едуардс недоумяваше защо Оливър нито й позвъни, нито се отби у тях. Беше чула от Стив Вестника, че се е върнал в Бокхемптън, очакваше го щом се прибере и разопакова багажа си да отиде у тях и да разкаже на двамата с Чарлс за почивката. Оливър не се бе видял дори с Едуард Арейбин. Луси му се обади първо на него, за да научи повече подробности за телевизионния филм, но Едуард направо й отвърна, че Оливър сигурно е много зает или се крие. Луси имаше чудесно извинение да се отбие в Бокхемптън — беше обещала на Кристи рецептата си за сладкиш със сини сливи и лешници.

Когато следобеда отиде в Бокхемптън, откри, че в къщата няма никой и излезе в овощната градина. Там също не забеляза никого. Тъкмо се канеше да остави бележки до Оливър и Кристи, когато забеляза, че старата плетена люлка под голямото ябълково дърво се люлее и тръгна натам. Оливър и Кристи лежаха в люлката. Заедно. Един до друг. Вярно, че не е неприлично да се люлееш с някого в люлка, но на Луси й се стори много странна близостта на двама непознати. Оливър никога не я беше канил да се полюлеят на люлката, а тя го познаваше от много години. Двамата си говореха тихо и не забелязаха появата й. Когато стигна на около двайсетина крачки от тях, Луси спря, сложи ръце на хълбоците си и извика:

— На вас май ви е много… уютно. — Оливър едва не събори Кристи от люлката, когато скочи на крака на земята.

— Луси! Каква изненада!

— Виждам — отвърна Луси и присви очи.

— Тъкмо се канех да дойда да ви видя и да си поговорим. — Оливър отхвърли косата си назад и се засмя с непринудения си момчешки смях.

— Нямаш вид да си тръгнал, където и да е. Дори се беше настанил много удобно.

Оливър се изсмя малко нервно и направи жест към градината.

— Нали знаеш — слънце, късно лято, хубав обяд, ябълкови дървета, сигурно съм задрямал.

— Разбирам. Здрасти, Кристи. — Двете жени си размениха хладни погледи. Няколко седмици даваха вид, че са много близки приятелки. Но за част от секундата отношенията им се промениха на сто и осемнадесет градуса и станаха открито враждебни.

— Здрасти, Луси. Как влезе? Мислех, че съм заключила вратата.

— Никога не влизам през външната врата. Маги ми е казала да заобикалям откъм задната или да влизам направо в градината.

Кристи сви рамене и отново залюля люлката, като дръпна едно въже, вързано за дърво.

— Може би понеже съм американка, все мисля за сигурността.

— Предполагам, понеже си американка. — Луси тропна нервно с крак. Изгледа напрегнато Оливър, който от неудобство прехвърляше тежестта на тялото си от единия на другия си крак. — Е, няма да ви притеснявам повече. Дойдох да попитам само как е Маги, Оливър. Мисля да й позвъня по телефона.