— Просто така. Мъчно ми е за всички ви.
— Кога си идваш?
— Не знам, Лус. Може би след десетина дни. Всъщност още не съм решила.
— Когато се върнеш, ще си поговорим надълго и нашироко. Трябва да ми разкажеш всичко.
— Изключено — засмя се Маги.
— Ах, каква кучка си…
Докато Луси довършваше разговора си с Маги, Чарлс влезе незабелязано в гостната, сложи ръце около кръста на жена си и я прегърна. Когато тя затвори телефона, той попита нехайно:
— С кого говори?
— Не е твоя работа! — сряза го Луси.
— Извинявай, че дишам. Току-що чух, че наричаш някого „кучка“ и си помислих дали не си говорила с любимата ми тъща.
— Виж какво, няма защо да ти казвам всичко, което знам. Имам право на собствени мисли! За каква ме мислиш, за тунела под Ламанша ли? — Луси излетя от стаята, на прага спря и кресна обидено, по женски. — И остави майка ми на мира!
Чарлс се загледа след нея в пълно недоумение.
Пощенска картичка с роза до Маги Калахан, Холдън Бийч, Северна Каролина:
Пиша ти само за да ти кажа, че това, което прави Оливър, е отвратително — вече никога няма да му проговоря, докато той не ми се извини. Мъже. Не можеш да имаш вяра на никого, нали? Всички сме с теб, мила. Случайно в града срещнах Имоджин и малко си поприказвахме за твоето положение. Знам, че нямаш нищо против. Бъди смела и не се отчайвай. Ще му дойде умът в главата.
С обич
Луси
Въпреки че в телефонния разговор с Луси Маги демонстрира безразличие, тя не се чувстваше чак толкова безучастна към Оливър, колкото се представяше. Едно време най-големият й проблем беше, че се мислеше за нещо средно — бракът й вървеше горе-долу, работата й беше наред, животът й беше приблизително добър. Изведнъж всичко това бе заличено. Сега нямаше нищо. Принуди се да погледне фактите направо — нямаше работа, нямаше съпруг, а вероятно и дом, нямаше собствени пари в банката, намираше се в кухнята на непознати хора, в чужда страна, с двете си малки деца и бавачка, която не задаваше въпроси, но явно усещаше, че нещо става. Прибързано заяви пред Луси, че не може вече да понася Оливър, че й бил омръзнал, но в действителност се намираше в пълна безизходица и се ужасяваше от мисълта, че бе съвсем сама. Ако Оливър не се обадеше до края на следващата седмица, когато трябваше отново да разменят къщите си, тогава тя щеше да му се обади. Другото, което можеше да направи, бе да грабне децата, да се качи на самолета и да се появи в Бокхемптън като нещастна измамена съпруга с дечица на ръце. От тази мисъл на Маги й се догади. Нямаше да моли Оливър да се върне при нея, защото вече не го желаеше, а точно сега не би се обърнала към него дори за пощенска марка, но трудностите я притискаха и се налагаше някак да се справи със ситуацията. Копнееше да излее сърцето си пред Едуард, но щеше да го направи, когато се стегнеше. Не желаеше съчувствие и помощ от никого. Забележката на Луси, че Едуард бил лапнал по Кристи едва не я съкруши, колкото и да му вярваше, но опитът й с Оливър я бе научил да бъде предпазлива. От друга страна пък Еди не й дължеше нищо. Постара се да изглежда независима, когато набра номера и чу гласа му от другата страна на линията. Накратко му разказа последния си разговор с Оливър.
— Маги, върни се и всичко ще се оправи. Разбирам, че вината е моя.
— Не е нито твоя, нито моя. С Оливър имаме проблеми много по-отдавна, отколкото на теб ти е известно, Еди, и те нямат нищо общо с това, че спахме заедно. Въпросът е принципен. Той смята, че е наложил контрол над мен, а аз съм се оставила, защото съм прекалено слабовата, за да се боря с него. Щом се е разбеснял и постъпва толкова детински, смяташ ли, че бих запазила някакво уважение към него? Да не искаш да припълзя и да се разхленча, че съжалявам? Не, това вече сме го минали. Ще остана тук, докато изтече срока на споразумението, а после ще реша какво да правя. Тогава ще се обадя на Оливър, за да се разберем.
— Има ли нещо, което да направя, за да ти помогна? Да дойда ли при теб? Да поговоря ли с Оливър? Имаш ли нужда от пари? Каквото кажеш, прекрасна моя. Моля те. Позволи ми да се опитам да ти помогна.
— Единственото, което можеш да направиш за мен, е да ми кажеш дали Оливър е спал с Кристи преди, или след като е научил за нас. — Искаше да го попита дали има нещо между него и американката, както загатна Луси, но не можеше да му зададе подобен въпрос.
— Дори не знам, че е спал с нея.
— В такъв случай телефонът ми служи по-добре, отколкото на теб. Сама ще го разбера. Еди, не мисли, че не оценявам предложението ти, но ме чуй. Добре съм. Ще се върна, когато съм готова. Ако някога бъда готова. Може да остана тук и да си намеря работа. Още не знам. Всъщност проблемът ми с Оливър се корени в моя страх да се държа на краката си, затова го оставих да ме стъпче. Няма повече да позволя подобно нещо. Като че ли всичко ми се изясни изведнъж. Все едно съм тръгнала за Дамаск и по средата на пътя съм се покръстила. Знам защо се влюбих в Оливър и сега най-после знам как да се оправя с него.
Читать дальше