Джулиет Мийд - Близки непознати

— Безкрайно ми е мъчно, Гейб. Съжалявам, че и двамата изпаднахме в това положение. Не мога да повярвам обаче, че само Оливър е виновен. Приемам, че е негодник. В държанието си към мен действително не се покрива с представата за верен и предан съпруг, но не е демон, доколкото знам никога не е насилвал никоя жена, за да му обърне внимание. Просто не се е налагало. Ако с Кристи наистина са влюбени, а това го твърди самата тя, тогава не виждам какво можем да направим.

— Кристи ми спомена за някаква книга, която мъжът ти бил написал, мисля, че се е влюбила в него заради тази проклета книга… Затова е спала с него в неделя вечер.

Маги се озадачи. Когато за първи път Гейб й каза, че жена му е спала с Ол, тя си представи, че Оливър е открил връзката й с Еди и за да си отмъсти, бе съблазнил Кристи. Беше възможно, като се имаше предвид колко разстроен беше. Сега й хрумна, че също така беше възможно, а и доста правдоподобно, че Ол беше спал с Кристи, преди да открие за нея и Еди. Изглежда той представяше книгата й като своя въпреки презрителните забележки, които направи по неин адрес.

— Копеле такова.

— Аз пък какво съм направил?

— Не ти, Гейб. Извинявай, мислех си за Оливър.

— Значи според теб трябва да ги оставим те да решат?

Маги енергично поклати глава.

— Не. Смятам да взема някои решения, но те не засягат Кристи.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще напусна Оливър. Преди той официално да ме е оставил. Каквото и да става. Омръзна ми. Дойде ми до гуша да се опитвам да живея с надеждата, че в края на краищата всичко ще се оправи, че той наистина ме обича, че всичко това си заслужава и че всички бракове са такива. В никакъв случай нямам предвид твоя. Омръзна ми да се задоволявам с остатъците. — Гейб я изгледа недоумяващо. — Връщам се в Англия.

— В Бокхемптън? — В тона му пак се появи надежда.

— Не. Къщата е на Оливър. Ще отида в апартамента или при родителите ми, или при приятели, още не съм мислила за това. Но няма да водя борба за Оливър. Разбираш ли, Гейб, не мога да го направя.

— Значи всичко е свършено.

— Какво искаш да кажеш?

— Надявах се да се върнеш и да изгониш Кристи от къщата. Тогава тя би се върнала тук и аз бих могъл да оправя нещата. Не искам да кажа, че ще забравим всичко, но с времето, с усилия би могло да се получи…

Гейб не плачеше. Не приличаше на мъж, който има навика да плаче, но очите му бяха зачервени.

— Гейб, това, че аз ще разваля брака си няма нищо общо с твоя. Доколкото съм чувала Кристи е интелигентна жена. Смяташ ли, че ще захвърли всичко това — тя направи широк жест — заради Оливър? Заради някакъв каприз?

— Да, смятам, че би го направила. Винаги съм мислил, че къщата и всичко останало имат значение за нея, затова и ги купих, но сега вече мисля, че тя просто е запълвала времето си, докато не изникне нещо, което винаги е желала.

— Защо си толкова сигурен? Може би просто е имала нужда от вълнуващо преживяване. Много омъжени жени с деца изпитват същото. Искат да се уверят, че някой още ги смята за привлекателни. Жените направо обожават състоянието на влюбеност. Повярвай ми. Така е. За тях това, че някой ги харесва, пък и сексът са несравними с подкрепата и чувството на задоволеност, които получават при добър брак. Може скоро да й омръзне.

— Наистина ли мислиш така?

— Сигурна съм. — Маги изобщо не бе уверена, но искаше да го успокои, а не да го дразни още повече. Въпреки всичките й добри намерения Гейб Макарти не беше глупав и много добре съзнаваше, че жена му е напълно способна да превърне каприз в желание и знаеше, че независимо от всичките си усилия да я задоволява или може би именно поради тях, бе направил фаталната грешка да й стане скучен.

— Виж какво, Маги, откакто се запознах с Кристи, винаги съм я смятал за прекрасна. Може би стои малко над мен, тоест е от друга класа. Мислех, че ако й дам всичко, което иска, ако винаги я подкрепям, дори да ме напусне, за да удовлетвори някакво желание, по-късно би се върнала отново при мен. Разбираш ли — аз смятах, че съм нейната опора. — Говореше с горчивина, но без самосъжаление.

— Може би ще се върне при теб.

— Не вярвам, но ще я чакам. Според мен няма да се, върне. В полезрението й е попаднало нещо ново и там няма място за мен.

— Ще ти направя друго питие. Може да донеса бутилките тук. Така се пести време.

— Маги, единственото, което двамата с теб имаме, е време.

Възможно е, макар че не се случва често, двама души да се намерят и да си говорят така, сякаш са се познавали цял живот. Кристи възприемаше така Оливър, почувства го през шестте седмици преди да го види, а срещата им просто затвърди всичко, което вярваше, че е той. Маги и Гейб се свързаха на друго ниво — като корабокрушенци или по-скоро като жертви на природно бедствие.