Джулиет Мийд - Близки непознати

До обяд на следващия ден Гейб не се появи. Маги го очакваше за закуска, дори му сипа чаша сок, но него го нямаше. Докато играеше с децата в градината, няколко пъти забеляза бледото му лице зад прозореца да ги наблюдава, но той не слезе при тях. Това я обезпокои. Макар да го познаваше малко, не го смяташе за пияница, съмняваше се да е човек, склонен към депресивни състояния. Чуждото страдание й помогна да забрави собствените си проблеми. Оливър не се обаждаше. Линди Ричардс позвъни, за да каже, че тъй като партито им се оказало много успешно, решили да поканят хора вечерта, Маги би ли дошла и дали случайно не знае къде е Гейб. Когато Маги призна, че е в крилото за гости в Оук Ридж, Линди я помоли да направи всичко възможно да го заведе. До три часа следобед Гейб не се появи и не отвърна, когато Маги леко почука на вратата. Тогава тя измисли нещо, което щеше да го извади навън.

Маги мразеше да играе тенис. Не бе играла от ученическите си години, когато с най-добрата си приятелка се отдалечаваха от треньорката си, госпожа Шепърд, преструваха се, че играят с топка и се провикваха, за да се окуражават взаимно: „Чудесен удар, Джо!“ или „Прекрасна топка, Магс! Браво!“ с надеждата, че ентусиазмът им би убедил треньорката да ги остави на мира. Този ден Маги избра една доста тежка ракета на Гейб и тръгна право към корта. Нагласи машината за изхвърляне на топките на пълна скорост, напълни я със стотина топки и отиде в отсрещното поле, като взе със себе си дистанционното устройство. Натисна „старт“, като с едно око наблюдаваше прозореца на крилото за гости. Ритмичното изхвърляне на топките от машината привлече Гейб до прозореца. Тя нарочно пропускаше и онези топки, които би могла да отбие. Когато машината свърши топките, всичките сто, от които Маги изби осем, а пет излязоха извън линията, Гейб вече стоеше до вратата на корта.

— Да не би машината да ти прави номера? Нагласена е на висока скорост.

— Така ли? Не съм забелязала. Никак не съм добра на тенис, така че не обвинявай машината! — засмя се Маги.

— Ракетата е много тежка за теб, затова ти е трудно. Ще ти дам една на Кристи и ще видиш как ще ти бъде по-лесно.

Гейб влезе в къщата и се появи с друга ракета.

— Дай ми твоята, а ти пробвай тази. — Маги взе по-леката ракета и я стисна здраво.

— Не, виж, хващаш я неправилно. Ако я държиш така, ще ти излязат мехури и няма да можеш да удряш. Ето. Чакай, ще ти покажа. — Той постави ръката си върху нейната, с която бе хванала дръжката, премести палеца й, застана зад нея и залюля ръката й назад в полукръг. — Това е движението, Маги, прави го плавно и силно, наблюдавай топката. Сега ще ти хвърля няколко топки преди пак да пуснеш машината.

В продължение на петнайсет минути Гейб й подаваше топки, които и еднорък инвалид би могъл да отбие, а Маги успя да удари най-много пет. Видя, че Гейб се смее и клати глава недоумяващо.

— Виждаш ли? Сега увери ли се, че за нищо не ставам?

— Не е трудно да се постигне, стига да си готова да опиташ, Маги. Виждал съм и по-тежки случаи.

— Това вече ме радва! В такъв случай смяташ ли, че ще мога да стигна до Уимбълдън?

Шегата не беше от най-добрите, но все пак предизвика още една усмивка на лицето на Гейб, а Маги само това желаеше.

Докато играеха, Лили крачеше около високата телена мрежа, с която бе обграден корта.

— Пази се да не те ударим, миличка! — извика Гейб.

— Мамо, кой е този мъж?

— Казва се Гейб, душичката ми. Той е собственикът на тази къща. Той живее тук.

— С нас ли?

— Не точно.

— Какво значи това?

— Не мога да ти обясня. При нас ще бъде, докато ние сме тук. В момента живеем заедно. Както ти и Артър.

Лили изгледа мрачно Гейб.

— Защо играеш с него, а не с мен, мамо? — запита тя направо. — Трябва да играеш с мен.

— С теб малко по-късно, мила. Когато свършим.

— Татко винаги играе с мен. Той кога се връща?

— Не мога да ти кажа, Лили. Не знам. — Маги премести тежестта от единия си крак на другия и държеше вяло ракетата. Гейб стоеше и чакаше в другата част на корта и разглеждаше мрежата.

— Защо не знаеш?

— Просто защото не знам. Хайде сега тичай да си играеш, скъпа.

— Не искам да играя, искам да стоя при теб. — Лили обви с ръце краката на майка си.

— Сладурче, не се дръж глупаво и не ми пречи. Гейб ме учи да играя тенис. По-късно ще играя с теб.

— Не е честно.

— Съвсем честно е. Сега е времето на големите.

— Не исках да кажа това. Не е честно, че правиш неща, които не можеш да обясниш. Не е честно, че аз не ги разбирам. Не си честна към мен. — Тръгна да се отдалечава от корта, като риташе по пътя си всичко, което й попаднеше.