Джулиет Мийд - Близки непознати

— Как са децата, Маги?

— Много добре. Изкараха чудесна почивка, харесва им тук и на плажа. В момента са горе в леглата.

— Спят ли?

— Сигурно — отвърна Маги с усмивка. Представи си как Лия седи между леглата, затиснала устите им с двете си ръце.

— Би ли напуснала Оливър, ако това означаваше да се откажеш и от децата?

— Никога. — Каза го искрено като свършен факт, сякаш го беше обмисляла дълго и бе стигнала до това решение. Всъщност подобна мисъл никога не бе минавала през главата й.

— Смяташ ли, че Кристи би ми отстъпила родителските права, ако се стигне дотам?

— Ако се стигне дотам… Не знам, Гейб. Надявам се да не се стига дотам. Заради теб. Също и заради нея. И заради сина ви. Но ако бях на нейно място, никога не бих се отказала от детето си.

— Тя също няма да го направи. Ако се стигне дотам. Ако има избор, разбира се. Но аз също няма да се откажа от него — след онова, което направи, всеки съд в страната би дал родителските права на мен.

Постояха мълчаливо известно време, наблюдаваха как светлината намалява и настъпва вечерта.

— Кога ще се връщаш в Англия?

— Билетите ни са за другата седмица. Не съм сигурна дали тогава ще тръгнем, но трябва да освободим къщата ти и да видим какво ще правим.

— Можете да останете тук докогато пожелаете. Месец, шест месеца, колкото искаш. Дори, да ти кажа честно, засега нямам намерение да се премествам в къщата. Няма да ви преча. Ще идвам само понякога за събота и неделя. Добре ми е в крилото за гости. — Почти й се извиняваше.

— Благодаря, Гейб, но не съм съгласна. Не мога да стоя тук като някоя бездомница. Трябва да живееш в къщата си.

— Не желая, истина ти казвам. Не се чувствам много удобно, ако ме разбираш. Мен почти ме няма, хубаво е тук да играят деца. Смятахме, че ще имаме повече деца. Това също не можа да стане. Моля те, постойте повече.

Маги го погледна и си помисли дали пред нея не е бабуинът, въплътен в човек. В мъж, който бе посветил живота си да се грижи и да прави компания на своята женска, който й бе предан, на когото тя можеше да разчита, мъж за семейство. Как седем години по-рано не успя да срещне такъв?

— Вероятно няма да е лошо да поостанем. Поне заради децата. Докато измисля какво да им кажа. Имаш ли нещо против да си помисля?

— Мисли колкото желаеш. Нямам никакви планове. — Гейб изгълта питието и изсипа остатъка от бърбъна в чашата си. — Дъщеря ти е много хубава, Маги. Прилича на теб. Ти си чудесна жена.

— Благодаря, Гейб. — Маги се почувства неудобно. Макар да бе започнала от следобеда, тя не пи колкото Гейб, а ефектът от алкохола си пролича, когато той започна да замазва думите. Не го обвиняваше, че в мъката си се мъчи да се напие. Не го обвиняваше за нищо. Колкото повече той пиеше, толкова повече губеше задръжки и толкова повече й напомняше на малко момченце, което се мъчи да се държи като голям мъж.

— Защо една прекрасна дама изведнъж решава да остави съпруга си? Може би защото той не я заслужава. Може би дълбоко в себе си той е нищожество. Ето такива мисли ме занимават.

— Гейб, не говори така. Всъщност ако имаш предвид Оливър, имаш право. Но за теб не е вярно. Някои хора постъпват така. Някои неща просто се случват. Това не значи непременно, че някой е сбъркал или че друг е негодник. Случват се лоши неща. Случват се и добри.

— Само на онези, които ги заслужават.

— Не, тук грешиш. То няма нищо общо с това дали го заслужаваш, или не. Зависи как си се държал по време на брака.

— Маги, никога не съм се държал особено. В брака си се държах по единствения начин, който знаех. Смятах, че съм се оженил за цял живот и че тя мисли като мен. Правих всичко, за да бъде щастлива. Покрай нея и аз бях щастлив. Не се получи. Загубих. Не знам как другояче да се държа.

— Някога лъгал ли си, Гейб? — Маги зададе въпроса направо и той се смути.

— Да лъжа?

— Да, някога изричал ли си лъжи?

— Само когато ми плащат — в адвокатската професия, на това му казваме спестяване на истината.

— Но Кристи не си лъгал?

— Защо да го правя? Нямаше какво да крия от собствената си жена.

— Мамил ли си я? Изневерявал ли си й?

Гейб затвори очи и вместо да й отговори, я попита:

— Виждала ли си Кристи?

— В действителност не.

— В такъв случай разбирам въпроса ти. Ако някога я беше видяла, дори не би ти хрумнало да ме питаш.

Гейб най-после отиде да си легне. Взе със себе си друга бутилка бърбън и се потътри към крилото за гости с походка на човек, който разглежда книги в книжарница. Маги остана сама с комарите на задната веранда.