Джулиет Мийд - Близки непознати

Маги предаде Артър на Лия и я помоли да сложи децата да спят.

— Ако не искат да заспят веднага, упои ги с нещо, удари им по един или каквото искаш, само да не слизат по стълбата и да не крещят. — Лия намигна и избута протестиращите деца. Маги успя да си сложи чиста блуза и да среши косата си, както и да събере хартиите преди Гейб да се върне с уверена походка на верандата.

— Така. Какво ще кажеш да пийнем?

— Боя се, че започнах преди теб. — Маги леко се изчерви. Беше отворила бутилката между три и четири часа следобед, виното вече се бе стоплило, а беше останало само четвърт от съдържанието на бутилката.

— Ще ти предложа нещо друго. Какво ще кажеш за джин и тоник? Във вашия край като че ли всички пият това.

— Чудесно. Благодаря.

Докато Гейб приготвяше напитките, Маги крачеше нервно на верандата. Срещата с Гейб бе съвсем изкуствена. Двамата гледаха да се държат възпитано, непрекъснато си разменяха благодарности и нервни усмивки сякаш някой беше уредил среща между двама души, които въобще не се познаваха. Всъщност как иначе биха могли да се държат? Дали Гейб не би могъл да запретне ръкави и да изреве: „Така. Твоят негодник — съпруг чука моята кучка — съпруга. Какво ще правим оттук нататък?“. Някои мъже вероятно биха одобрили такъв подход, но не и Гейб. Маги се чудеше колко ли време ще мине, докато стигнат до главната тема. Може би около час ще обсъждат времето, а след това Гейб ще си легне? Очевидно той бе решен да се държи официално и тя се стегна, за да бъде готова. Той й подаде висока чаша и се отпусна тежко върху малкото плетено диванче от ратан.

— Така, Маги. Не обичам заобикалките. Твоят съпруг спи с моята жена във вашата къща. — Маги разшири очи от изненада. — Май това го установихме вече?

— Ами да. Установихме го.

— Добре. Значи започваме от същото място. Ти разговаря ли с Оливър?

— Говорихме, но не за Кристи. Чакам го да се обади. Гейб сви устни недоволен.

— По дяволите. Надявах се поне ти да имаш някакъв напредък.

Маги нервно се изсмя от неудобство. Положението беше толкова особено, а Гейб говореше като че двамата участваха в някаква кампания.

— Какво смешно казах? — Гейб свъси вежди.

— Нищо. Само че ми е малко трудно да обсъждам измяната на съпруга ми с непознат мъж. — Гейб я изгледа напрегнато, намръщи се и стисна челюсти. След малко потърка очи и лицето му се отпусна.

— Добре. Грешката е моя. Съжалявам, чувствам се малко… напрегнат. Да започнем отначало, съгласна ли си? — Този път се усмихна и след като Маги кимна, той продължи: — Виж какво, много ми е трудно да повярвам, че това се е случило наистина и просто не знам как да действаме. Мислех, надявах се, явно пресилено, че може би вие с Оливър сте се разбрали вече и ти ще ми кажеш, че Кристи и синът ми се връщат.

Маги поклати глава тъжно и забеляза как надеждата в очите на Гейб угасна. Той се наведе напред, подпрял лакти на коленете си, стиснал чашата с две ръце.

— Тогава не знам какво да правя. Тази седмица разговарях с Кристи почти всеки ден. Тя твърди, че иска нещата да останат така, както са. Каза, че нямала достатъчно време, за да обмисли какво точно изпитва. Искала да бъде сама. По-точно трябвало да бъде сама с Оливър. — Той вдигна очи към нея, в тях се четеше боязън. — Как ще успее да реши какво изпитва към мъж, когото не познава?

— Може би се опитва да реши какво изпитва към теб — изказа предположение Маги.

— Не! Между Кристи и мен никога не е имало проблеми! Никога! — Гейб отрече решително. — Ако нещо се е променило, то е заради твоя съпруг. Бракът ни вървеше прекрасно. Тя винаги е имала всичко, което е пожелала. Няма нещо, което да не бих й дал!

На Маги й мина през ум, че може би онова, от което Кристи е имала нужда, не са били подаръците на Гейб, но си замълча. Тя остана с впечатлението, че Гейб искаше от нея тя да поеме част от отговорността, че мъжът й е такъв негодник.

— Иска ми се да можех да кажа същото за нас с Оливър, но се боя, че не мога. За случилото се със съпругата ти съм толкова шокирана, колкото и ти, но не мога да отрека, че с Оливър имаме проблеми. Смятам, че си извадил доста голям късмет, щом сте женени толкова дълго и не сте имали никакви проблеми.

— Не е въпрос на късмет, Маги. Аз работих много упорито за нашия брак, Кристи също. Отнесохме се към него съвсем сериозно — поне така смятах. Аз се ожених за нея за цял живот, да не мислиш, че ще се откажа от всичко заради някаква си безумна лятна история?

Когато Маги забеляза колко отчаян изглежда, изпита искрено съчувствие към него, жалеше го повече от себе си, инстинктивно се пресегна и докосна ръката му.