Джулиет Мийд - Близки непознати

— Защо не приемеш, че имаме правото да бъдем щастливи като всички останали?

— Приемам го, но просто не вярвам, че другите хора са толкова щастливи. Помниш ли какво си написал, Оливър? „Може би няма щастливи хора. Може би ако щастието се получава с цената на нещастието на други, с него е свършено. Може би по този начин получаваме наказанието си. Дълго съм мислил по този въпрос, копнеех това чувство да изчезне, но няма да стане.“

Чувстваше се толкова злочеста, че в отчаянието си Оливър неочаквано за себе си пое обещание.

— Кажи ми какво искаш да направя, Кристи. Кажи ми какво точно желаеш и ти обещавам, че ще го изпълня. Мога да поема цялата вина на земята, но не бих живял с мисълта, че съм те наранил.

— В такъв случай говори с Маги. Накарай я да повярва, че ако желае да направите опит, ти си готов. Кажи й, че го искаш.

— Боже мой!

— Трябва да го направиш.

— Ами ако отговори да?

— Както ти казах, аз ще си тръгна. Веднага.

— Ами филмът?

— Ще го направиш с някой друг. Не бих понесла дори да те видя отново.

На пробните снимки на следващия ден Оливър продължаваше да мисли, че всичко е напразно, че не след дълго ще се наложи да се сбогува с Кристи завинаги. Тя го гледаше с такава нежност и в същото време му даваше кураж, че му идеше да ревне пред камерата. Дани Бужевски потвърди мнението на Оливър, че Кристи е изумителна, той забеляза и нещо друго, което бе още по-важно за него. На екрана двамата изглеждаха родени един за друг и тъкмо от това се получаваше магия. Химическата реакция между тях караше зрителя да затаява дъх. Бяха пълна противоположност — той рус, с ъгловати черти, тя — тъмнокоса и тайнствена, той — чист англичанин, тя — американска аристократка. Привличаха камерата към себе си, както се привличаха взаимно.

След неколкочасови разисквания къде да снимат, какъв екип би им бил нужен и след като обсъдиха вероятността американци също да финансират проекта, Бужевски беше повече от доволен. Ако зависеше само от него, той бе готов да пусне филма за снимки. Пийнаха по една-две чаши, после Оливър и Дани се отбиха в мъжката тоалетна.

— Спиш ли с нея? — Бужевски зачекна темата преди още да е разкопчал дюкяна на панталона си.

— Има ли значение?

— Добре, значи я чукаш. Щастливец. Ох! Сигурно е страхотно, наистина страхотно. — Оливър с престорена скромност отклони очи.

— Не и ако беше на мое място.

— Майната ти, Калахан. Това е проблемът с вас, драскачите, толкова сте самомнителни, че не можете да различите свястното от лайната.

— Проблемът с вас, хората от телевизията, е, че не сте в състояние да направите и едно сравнение, дори животът ви да зависи от това.

— Голяма работа. Да не би да пиша глупавите сценарии, аз само продуцирам стоката. Както ти казах, би било страхотно. Двамата с нея може да направите голям удар. Наистина би могло да стане истински удар.

— Смятам, че схванах тайната ти мисъл, Дани.

— Така. Ще подпишете договор. За да не би някой да се отметне. Може да попътувате — да отидете до Шотландия или в Ню Йорк, както решим. Ще го правим заедно, разбрахме ли се?

— Ако парите са достатъчни, съгласен съм.

Дани Бужевски се изтръска така, както футболистът на годината разтърсва бутилка с шампанско.

— Парите ще бъдат достатъчни за теб, задник такъв. Тя да не вземе да се омете ненадейно? Нали ще остане тук по-дългичко?

Оливър се усмихна злобно.

— Точно така, задник такъв. Няма да се омете. Стига да се отнасяш с нея както трябва. Тя е дама, Бужевски, макар че не знаеш какво значи точно думата. Ще се отнасяш с нея като към дама, разбрахме ли се? Ако, естествено, знаеш как. Като към истинска дама.

Оливър излезе от тоалетната, примирен със съдбата си. Утехата беше нищожна. Ако той загубеше Кристи, това лайно Бужевски също би я изгубило. Макар бъдещето да му изглеждаше мрачно, Оливър изпита непознато усещане. Почувства се горд от себе си. Почувства се като победител. Почувства се джентълмен. Почувства се като рицар в съвсем нови, лъскави метални доспехи, яхнал превъзходен бял кон.

Оливър и Кристи се върнаха с колата в Бокхемптън. Бяха постигнали негласно споразумение да не говорят за Маги, докато тя не съобщеше решението си. Когато спряха на алеята, видяха синия мерцедес на Едуард Арейбин, самият той бе застанал до колата и подритваше едната гума, пъхнал ръка дълбоко в джоба на кадифения си панталон.

— Проблеми с мотора ли имаш, Едуард? — Оливър излезе от колата и тръгна да отвори вратата на Кристи.