Джулиет Мийд - Близки непознати

— Докато какво?

— Докато двамата с Маги намерят време и спокойствие да решат как най-добре да постъпят. Според мен никой не би трябвало да им се бърка. — Кристи продължаваше да се обляга на раменете на Оливър.

Едуард бавно стана. Вътрешно трепереше, но когато се изправи в пълния си ръст, той изглеждаше като въплъщение на Божия гняв.

— Оливър, ти ме изумяваш. Смайваш ме. Никога не съм бил женен и нямам деца, но не мога да повярвам, че родители могат да бъдат егоисти до такава степен. Нима не разбираш? Ти нямаш право да взимаш решения или да правиш избор, или каквито там глупости ми говориш. Никой от вас не е жертва. От моя гледна точка нито един от четиримата не е жертва. Само замазвате нещата. Вие нямате възможности за избор, а задължения и отговорности, а двамата сте прекалено големи егоисти, за да се справите с тях. Жал ми е за децата ви. Те заслужават повече. — Закри очи с ръка, за да не гледа Кристи и Оливър. — Иска ми се да вярвам, че двамата ще се държите един за друг, защото колкото и да е странно, си подхождате. Не мисля, че има какво друго да си кажем.

— Едуард, след като изнесе благородната си реч, отговори ми само на един въпрос. Наистина ли чука Маги, когато е била пияна?

Едуард го изгледа хладно.

— Грях ми на душата, да.

— Негодник такъв.

Едуард ги изгледа безмълвно и излезе от стаята. Те чуха затръшването на външната врата и след това шума от мотора на колата.

Кристи седна в скута на Оливър и го погали по главата.

— Не се оставяй Едуард да те разстройва, скъпи. Той направо умира от ревност, знаеш го. Не съм сигурна дали казва истината за Маги. Нещо ми подсказва, може би е женска интуиция, но той чисто и просто се опитва да я защитава. Всичко ще се подреди. Каквото и да става, всичко ще се оправи. Повярвай ми.

Обикновена пощенска картичка до Маги Калахан, Оук Ридж, Лорънсвил, Северна Каролина:

Къде изчезна, по дяволите? Как да се свържа с теб, след като не ми, казваш къде си и не отговаряш на съобщенията ми? Не искам кой знае какво, Маги, само една дума.

Маги беше в стаята си и се преобличаше за партито у семейство Ричардс, когато чу телефона да звъни, но остави да отговори телефонния секретар. Беше Едуард, който само каза, че ходил при Оливър и според него Маги трябвало да се досети какво са обсъждали. Маги не вдигна телефона. Не искаше да чува думите на Оливър от втора ръка, стана й неприятно, че Едуард и Оливър са говорили за нея сякаш беше нещо подобно на спорен имот. Всъщност вероятно са се карали заради Кристи — Кристи се пада на победителя, а тя — на победения като утешителна награда. Налагаше се да предприеме някакви действия — Лия й намекваше, че трябва да вземе решение — или да се върне в Англия, или каквото друго си науми, но да направи нещо. От друга страна Гейб я караше да остане още, докато страстите се уталожат. Дори предложи да говори в училището на сина си да приемат Лили за един срок. Изглеждаше повече от щастлив, че щяха да останат в Оук Ридж, докато и той подреди живота си. Макар да знаеше, че трябва сама да решава, Маги се изкуши да остави това на друг, особено на толкова гостоприемен и обективен човек като Гейб. Щом се облече, Маги отиде в стаята на Лили, за да й прочете приказка и да й пожелае лека нощ.

Когато влезе, дъщеря й не я погледна.

— Миличко, искаш ли да избереш коя приказка да ти прочета? После ще те завия и ще ти кажа лека нощ.

— Не искам сега да ми четеш приказка, по-късно.

— По-късно ще изляза, Лили, скъпа. Хайде сега да почетем.

— Не искам да излизаш. Откакто татко замина, непрекъснато излизаш.

Лия, която подреждаше дрехите на децата, изгледа майката и дъщерята, но разумно замълча.

— Лили, с най-голямо удоволствие бих останала при теб, знам, че не искаш да излизам, но трябва.

— Защо? — Лили й отправи поглед като на голям човек.

— Приех поканата, скъпа. Не е учтиво да отказвам в последния момент.

— Ако не си искала да ходиш, не е трябвало да я приемаш.

— Но аз искам да отида!

— Значи не искаш да останеш при нас с Артър.

— Лили, искам. Целия ден утре ще прекарам с вас, обещавам. След като заспите, за какво да стоя тук? Какво да правя — да седя и да говоря на себе си ли? — Маги се опита да успокои момиченцето, но Лили не се оставяше да я подведат.

— Да, искам. Искам да седиш тук, докато спя — настоя тя.

— Не мога, Лили. Особено тази вечер. Не ме моли.

— Тогава не искам да ми четеш приказка. Искам Лия да ми я прочете. Лия ще остане с нас, ти ще излезеш. Искам Лия да ни прочете приказка.