Джулиет Мийд - Близки непознати

Линди замълча, докато си палеше цигарата.

— Маги, момичето ми, не съм вчерашна. Имам очи, също и уши. Още с връщането си Гейб ни разказа всичко. — Маги прехапа устна и се опита да се усмихне.

— В такъв случай вероятно знаеш повече от мен.

— Знам, че Кристи Мур се е влюбила в твоя съпруг.

— Как човек може да се влюби в човек, когото не познава?

— О, мила, това е най-лесното. Също като да паднеш от дърво. Можеш да се влюбиш във всекиго, в когото решиш — в непознат на парти, в съседа си, в шефа си, дори в собствения си баща. Знаеш ли какво казваше майка ми? „Линди никога не се жени за пари, защото тогава няма да си щастлива, но ходи там, където се събират богатите и гледай да се влюбиш.“ Не че последвах съвета й.

Маги се усмихна.

— Продължавай. Разкажи ми още нещо.

— Ами ще ти кажа онова, което знам и което мисля, и ако след това речеш, че съм стара интригантка, която не бива да пъха носа си в чужди работи, просто ми кажи да си затварям устата и ще млъкна. Когато се запознах с твоя мъж, помислих си, че е хубаво момче, а това, че сега съм над четирийсет не значи, че не разбирам от хубави мъже. Но между нас казано, мила, той не е най-интелигентният мъж на земята, чуваш ли какво ти говоря? В това няма нищо чудно — в повечето бракове, които познавам, включително и в този на Кристи, както и в моя, жените са интелигентните, не че така сме пожелали да бъде. Въобще не мога да разбера какво става между Кристи и Оливър — каквато е упорита нещо си е наумила, устроила му е нещо като капан и твоят човек върви по гайдата й, а тя го води за носа. Според моето виждане за нещата, имаш три възможности за избор. Можеш да се върнеш с подвита опашка и да се бориш за него, има вероятност и да спечелиш. Би могла да останеш тук, да се самосъжаляваш и да оставиш Кристи да довърши работата точно както тя желае. Или добре се вгледай в себе си и въобще го забрави, ама наистина го изхвърли от главата си! Аз се омъжих за Би Джей, когато бях на седемнайсет години. Ако тогава ми беше известно това, което знам сега, мислиш ли, че щях да се насадя така? Няма начин. Ти си млада, умна, вече имаш деца, които са единствената смислена причина, за да се ожени човек, затова брак не ти трябва. Ако става дума за моето поколение, по дяволите, ние нямахме никакъв избор, затова сега тегля. Знаеш ли, Маги, прочетох статия в едно от новите женски списания за това, че неомъжените жени живеят по-дълго, боледуват по-малко и нямат толкова психически проблеми като омъжените. Пишеше също, че неженените мъже умират по-рано и са по-малко щастливи от женените. Какво ти говори това, мила? Няма нужда да си завършил Харвард с отличие, за да проумееш! — Напълни чашата на Маги от бутилка, която стоеше на тревата до нея. — Сега се забавлявай, но ме послушай, забрави всичко, разбра ли? Нищо не те спира да живееш живота си и да правиш каквото пожелаеш, няма защо да се страхуваш, пък и не мисля, че се боиш от нещо.

— Много грешиш, боя се от всичко, Линди. Боя се от себе си, боя се да не остана сама, боя се, че Оливър беше прав да ме остави, боя се от Кристи… Боя се дори от четиригодишната ми дъщеря.

Линди я изгледа внимателно с присвити очи.

— Значи не си съкрушена? Не смяташ, че не би могла да живееш без Оливър?

Маги поклати бавно глава.

— Да ти кажа честно дори не съм разсъждавала чак толкова за него. Мислех само за себе си.

Линди се усмихна широко и я потупа майчински по коляното.

— Ще се справиш. Само трябва да се стегнеш и да престанеш с тези смахнати приказки за страх. Не бива да се плашиш, мила, трябва да бъдеш много щастлива. Според мен всичко е пред теб. Просто трябва да вървиш напред.

— Линди! Линди, моя единствена любов! — Фалшивият глас на Би Джей се издигна над шума от партито. — Къде е скъпото ми момиче? Няма кого да прегръщам, любима… — Той танцуваше сам и с ръце сякаш обгръщаше някого.

— Погледни това голямо дете — изрече Линди с искрена нежност. — Трябва да отида при него, преди да започнат да му се смеят. Тук съм, глупчо…

Двойките танцуваха бавно под звуците на някаква монотонна балада, която Маги не беше чувала. Мелодията беше меланхолична и сантиментална и тя наблюдаваше бавно движещите се крака на Линди и Би Джей, тя напълно бе потънала в мечешката прегръдка на съпруга си. Въпреки протестите на Линди, че се е заробила с Би Джей, онова, което си личеше от пръв поглед, бе истинската близост и чувство на взаимна зависимост. Линди можеше да мърмори против съпруга си, но бяха прекарали цял живот един до друг и сега, след близо трийсетгодишен брак не само бяха заедно, но и много спомени ги свързваха. Гледаха се с безкрайна нежност — Би Джей — сантиментално романтично, а Линди — с мъдра преданост, на Маги дори й се стори, че шпионира нещо, което никой не биваше да види. Тя отмести очи и за пръв път напълно осъзна случилото се с Оливър. Бракът й се беше изчерпал много отдавна, откакто тя престана да се интересува от него, освен кога се прибира и ако й бе нужно, да й помогне с къщата и децата. Престана да се интересува от него, защото още по-преди престана да му вярва и не можеше да се остави да бъде уязвима. След като престана да се интересува от него, тя се бранеше двайсет и четири часа в денонощието. В много отношения бе по-близка с Модж или Луси, или дори с Едуард, отколкото с Оливър. Той я привлече, защото беше дързък, непредсказуем, много я разсмиваше и с него никога не й беше скучно. Колкото и силно да бе това привличане, то не успя да се превърна в любов. Затова сега не се чувстваше съкрушена. Всъщност той не й липсваше, дори чувстваше облекчение, че не й се налага да се брани от мъжа, който всъщност трябваше да я закриля. За пръв път от години се замисли за него обективно, с искрена привързаност. Зачуди се дали през месеците, може би и годините, през които се бе вглеждала в себе си и бе потискала растящото усещане за неудовлетвореност, Оливър също не е бил нещастен. Възможно бе Оливър също да е страдал, и то дори повече от нея, защото се е разочаровал от романтичната си мечта. Маги не вярваше, че все още съществува начин да бъде щастлива с Оливър, с мъж като него. На Оливър му бе потребно някой непрекъснато да му се възхищава, вероятно както на всички мъже, самочувствието му беше огромно, но ако го бе обичала истински, той би бил различен. На Маги й мина през ума, че мъжете не могат да се разделят на бабуини и пустинни мишки. Може би жените, които ги обичат, и начинът, по който ги обичат, определят поведението им. Не че не намираше вина у Оливър за случилото се, нито пък бе готова да му прости, но реши, че в края на краищата това бе за добро и за двамата. Магията, която той упражняваше върху нея, се развали. Поне от три години не беше мислила за него толкова задълбочено.