Джулиет Мийд - Близки непознати

— Каза, че била сърдита.

— Това е външно поведение. Тя не знае какво друго да прави. Опитва се да не покаже пред никого колко е уязвена. Има нужда от теб.

— За какво съм й необходим? За да плащам сметките ли? Никога не ми е давала и най-малък повод да помисля, че съм й необходим. Не прави нищо друго, освен да ме подкопава и да ме унижава. — Оливър удари с юмрук по стената. — Аз се боря, Едуард. Аз съм несигурен. Това е като двупосочна улица, не е ли така? Имам нужда от подкрепа. Необходима ми е жена, която вярва в мен. Трябва ми силен и убеден партньор — не мога да вярвам на Маги. Имам нужда от някой като… — Обърна се, загледа се в Едуард, после сви рамене.

— Като Кристи ли?

— Едуард, не се бъркай — промълви Оливър. — Това няма нищо общо с теб.

— Опитвам се да помогна. Имаш съпруга, две деца…

— По дяволите, вече го каза. Само не ми казвай какво имам! Имам си и собствен живот. Имам кариера, имам бъдеще, не заслужавам ли да бъда щастлив?

Едуард изгледа Оливър изумен. Когато идваше към Бокхемптън той не се и съмняваше, че Оливър просто наказва Маги, затова че е преспала с него. Реши, че единственото почтено нещо, което би могъл да извърши, бе заради Маги да поеме колкото се може по-голяма част от вината, а гордостта на Оливър да остане ненакърнена, после да напусне долината. Едуард смяташе, че ако успее да убеди Оливър, че грешката е негова и той е съблазнил Маги, най-много до час Оливър щеше да позвъни на жена си, Маги щеше да се върне в Бокхемптън и няколко седмици по-късно цялата работа щеше да се забрави. Тази мисъл изобщо не му бе приятна, но Едуард приемаше посещението като свое задължение. Според него така би било най-добре за Маги, а той би направил всичко възможно, за да бъде тя щастлива.

— Защо поне не поговориш с Маги? Да се изясните. И двамата умеете да го правите.

Оливър сви рамене.

— Не зависи от мен. Маги сама решава. Действа съобразно желанията си. Не ми остава нищо друго, освен да седя тук, докато тя бъде така любезна да ми съобщи какво ще прави. Такова е било винаги желанието й, сега го изпълни. Аз съм жертвата в цялата тази тъпа история. Ако Маги прояви желание да опитаме отново, тогава ще се съобразя с него, нали така?

На Едуард му прилоша при мисълта, че някой би решил да живее с Маги по милост. Докато се мъчеше да си го обясни, зададе последния си въпрос:

— Имаш ли връзка с Кристи Макарти?

— Да, разбира се, че имам връзка с нея. По случайност живеем в една и съща къща по причини, за които нямам вина — раздразнено отвърна Оливър. — Кристи и съпругът й си имат проблеми в брака. Съгласих се да остане тук, докато реши какво да прави. Тя е великолепна жена. Възхищавам й се. На всичкото отгоре пасва идеално за телевизионната серия. Работим заедно. От нея зависи какво ще прави по-нататък. Аз лично нямам възражения, ако предпочете да остане.

— Ами съпругът й? Гейб?

Оливър пак сви рамене.

— Какво по дяволите очакваш да ти кажа? Никога не съм го виждал. Да не би аз да съм разстроил брака им? Това си е тяхна работа.

— Но ти спиш с жена му?

— Едуард, ти за кой се мислиш? За Главния инквизитор ли? Кое ти дава правото да дойдеш и да ми задаваш такива въпроси?

Вратата се отвори тихо и Кристи влезе при тях. Беше се преоблякла с къса пола от туид, бяла блуза с якичка и жилетка в ръждив цвят. Изглеждаше напълно като господарката на дома.

Тя пристъпи зад Оливър и облегна ръце на раменете му.

— Оливър, спокойно. Сигурна съм, че Едуард няма намерение да бъде груб. — Направи жест за извинение и се обърна към Едуард. — Без да искам чух въпроса ти, Едуард. С удоволствие ще ти кажа истината. Бракът ми се провали вероятно непоправимо. Отдавна имаме проблеми с Гейбриъл, това са лични въпроси. А една от причините е, че не мога да имам повече деца, предполагам това до голяма степен охлади отношението му. Не съм способна да му осигуря живота и семейството, което той желае. Когато пристигнахме, като че ли всичко изплува отново. Разбрах, че няма да мога да се върна с него. Оливър беше така любезен и ми предложи да остана тук, докато измисля какво да правим с Джейк.

— Съжалявам да го чуя, Кристи. Сигурно ти е било трудно през последните седмици. Наистина успяваш да направиш така, че по нищо да не проличи.

— Не обичам човек да излага на показ проблемите си, Едуард, но мисля, че тримата можем да говорим открито, нали? Оливър сподели с мен за отношенията ти с Маги. Вероятно не осъзнаваш каква болка му причини. Аз съм свидетелка. Може би с Оливър се разбираме, защото и двамата сме изстрадали, понеже не сме успели да задоволим партньорите си. Трудно е да се преглътне подобно нещо. Оливър беше достатъчно мил да разбере моите проблеми, аз пък от своя страна чувствам необходимост да му помогна. Докато…