Джулиет Мийд - Близки непознати

— Не, просто ви чаках. Гувернантката ми каза, че скоро ще се върнете. Добър вечер, Кристи.

— Здрасти, Едуард, не сме те виждали известно време…

— Вярно е, бях зает. Изглеждаш чудесно.

— Оливър ме разведе из Лондон… Прекарахме превъзходно. Извинете ме, но искам да видя Джейк. — Кристи дискретно изчезна в къщата.

— Оливър? Имаш ли малко време да поговорим? Не съм те виждал откакто се върна от Щатите.

Оливър, който няколко минути по-рано се чувстваше едва ли не на върха на света, изпита неприятно предчувствие.

— Разбира се — отвърна с явна неохота. — Влез да пийнем.

Нито един от двамата не проговори, докато не се настаниха в малкия кабинет с по чаша уиски в ръка. Отстрани всичко изглеждаше както едно време, когато сядаха на същите столове, говореха за крикет, спореха за политика или се шегуваха за непонятното поведение на жените. Двамата знаеха, че никога вече нямаше да бъде същото. Оливър изчакваше Едуард да подаде топката и Едуард го направи.

— Исках да те попитам какво става. С Маги. Между теб и Кристи.

— Твоя работа ли е да се интересуваш какво става между мен и съпругата ми?

Едуард въздъхна.

— За съжаление така го приемам. Обичам и теб, и Маги. Признавам, че съм много привързан към нея.

— Привързан към нея ли? Едуард, та ти съблазни жена ми. Чука я, по дяволите!

За да защити Маги, Едуард не се заяде с подобно дребнаво твърдение, че той я бил съблазнил.

— Не бих употребил тази дума…

— Не е въпросът в това, нали, Ед? Работата е там, че докато ме нямаше, най-добрият ми приятел спа с Маги, с жена ми. Смяташ ли, че това ти дава право да идваш тук и да започнеш да ми задаваш въпроси, да твърдиш, че си имал морално право?

Изведнъж Едуард осъзна, че Оливър се чувстваше заплашен, усещаше, че заслужава да бъде предизвикан заради отношението си към Маги. Това малко променяше сценария.

— Много съм далеч от принципите на високия морал. Няколко пъти през седмицата разговарях с Маги. Тревожа се за нея. Безпокоя се и за теб. Помислих, че така ще помогна. Маги ми забрани да идвам и да говоря с теб, но не можах да устоя.

— Не е ли малко странно, че тя ти се е обаждала толкова пъти през седмицата, а на мен не е?

— Тя не ме е търсила. Аз й се обаждах. Ти не си ли й звънил?

Оливър отпи голяма глътка скоч и се закашля. Не отговори на въпроса.

— Как е?

— Не можах точно да разбера. Нали познаваш Маги. Не се издава. Не иска съвет от мен. Ако съм принуден да ти отговоря как е, бих казал, че е сърдита.

— Сърдита ли? — Оливър скочи на крака. — Какво право има тя да се сърди? Тя ме измами — измами ме. От къде на къде ще се сърди?

— Оливър, не мога да разбера какво ви става на вас двамата. Ако съботата, когато беше мачът, някой ти беше казал, че между нас с Маги е имало нещо, тогава бих ти отговорил, че лъже. — Оливър се взря в него. — Не отричам, че спахме заедно. Веднъж. Но грешката беше изцяло моя. Маги не искаше. Аз… — той сведе очи към килима — я напих. Много я напих. Самият аз бях малко пийнал, макар и да не го смятам за извинение. Тя се чувстваше нещастна. Смяташе, че ти не я обичаш, беше в окаяно състояние и аз се възползвах от положението. Ако това може да те успокои, тя остана дълбоко неудовлетворена. Мога да ти кажа само, че много ти завиждам. Аз съм самотен, твърде стар съм, твърде голям циник съм, за да се надявам, че някога ще намеря идеалната жена. Маги е прекрасно момиче. Красива е. Много съм привързан към нея. Беше разтревожена, имаше нужда от приятел и аз злоупотребих с доверието й. Както и с твоето. Не очаквам някой от двама ви да ме извини, но няма да ти разреша да обвиняваш Маги. Имате добър брак. Оцени го. Просто дойдох да ти кажа, че след като живея толкова близо осъзнавам, че присъствието ми би затруднило живота ви с Маги. Готов съм да се преместя да живея другаде.

Оливър бавно поклати глава, сякаш не вярваше на нито една негова дума.

— Оливър, послушай ме. С Маги сте женени отдавна. Имате две деца. Много неща ви свързват. Маги има известни… тревоги. След като спря да работи, може би се чувства несигурна. Има нужда да я приласкае човек. Забелязах го и се възползвах. Веднъж. Не трябваше да го правя и затова не бива да обвиняваш нея. Тя те обича. — Докато Едуард говореше, стори му се крайно несправедливо, че Маги обичаше съпруга си, всъщност не беше сигурен дали още го обича, но при последния им разговор се убеди, че Маги е решила да доведе нещата до край и последната услуга, която би могъл да й направи, бе да й помогне да го извърши. — Не желая да се преструвам, че това ми харесва, но трябва да ти кажа, че беше ужасна грешка. Тя е сама, Оливър. Изплашена е.