Джулиет Мийд - Близки непознати

— Маги, ще ми направиш ли честта да танцуваш с мен, моля те?

— Не, благодаря, Гейб, смятам да поседна. Може би по-късно.

— По тези места не се смята за редно дама да танцува, след като вече е отказала на някого. Така сме възпитани, един отказ означава отказ до края на вечерта. Няма да има втори случай, никакво по-късно. Така че, моля те, бъди така добра и не казвай не.

— Добре, но не съм много добра в тези танци.

— Дори няма нужда да се движиш. Аз ще върша тази работа вместо теб.

Гейб я прихвана с едната си ръка, а другата плъзна около кръста й.

— Изглеждаше някъде много далеч и явно мислеше усилено.

— Прав си. Тъкмо стигнах до решението да позвъня на Оливър и да му кажа, че съм съгласна с него. Тоест че не смятам да се събираме отново.

— Наистина ли ще го направиш?

— Зависи от теб. Не бих искала да направя нещо, което би усложнило нещата между теб и Кристи.

— Едва ли би могла да направиш нещо, което да усложни отношенията ни. Те и без това са достатъчно объркани.

— Виж какво, аз не бързам. Ако наистина нямаш нищо против, може да остана още малко. Искам да съм по-дълго с децата и да се опитам да поговоря с тях за всичко, всъщност с Лили, и да видя как ще реагират.

— Те как се чувстват, Маги?

— Мисля, че са нещастни. Ти говори ли с Джейк?

— Всеки ден. Не мога да отрека на Кристи, че тя прави много, за да не се отчуждаваме. Ако не се разберем с нея, няма да може да се стигне до дело за попечителство. Това ме тревожи. Всеки път, когато влизам в магазин, си мисля дали Джейк би харесал това или онова? Винаги, когато видя реклама на храни по телевизията, се питам дали Джейк е закусил добре сутринта. Той не се оплаква. Само пита кога ще се върна. Изглежда Оливър му е направил силно впечатление. Сподели, че го учи да играе крикет.

Маги изпита болка, когато го чу, помисли си, че шансовете Оливър да научи Артър да играе крикет са нищожни и се ядоса заради сина си.

— Как се чувстваш, Гейб? Искрено?

Той се замисли, внимателно прецени въпроса й.

— Когато завършвах училище, голямото ми желание бе да стана лекар. Обикновен лекар в малко градче, а не светило. Това беше мечтата ми. Баща ми беше лекар, неговият баща — също, затова винаги съм искал да стана лекар. Не ми достигна балът. В продължение на месеци си казвах, че сигурно има някаква грешка, че изпитната комисия е объркала документите ми. Очаквах да получа писмо, в което признават, че са направили голяма грешка. Най-накрая баща ми каза, че няма да стана лекар и е време да помисля за нещо друго. Ей така се чувствам.

— Не съм сигурна дали те разбрах добре. Всички казват, че си завършил право в Харвард.

— Вярно е, но това беше компромисно разрешение. Дори и сега не бих го избрал. Бих предпочел да съм лекар. Може и да е за добро, може би щях да бъда лош лекар, а сега съм добър адвокат, но имаше нещо, което много исках да постигна, а не успях. По отношение на Кристи се чувствам по същия начин, но историята е наопаки. Все едно че съм получил писмото, с което ме уведомяват, че ме приемат да уча медицина, а години по-късно искат да ми отнемат титлата. С Кристи сме женени от десет години и никога не съм се съмнявал, че е за цял живот. Сега ми се налага да помисля по този въпрос и да свикна, че надеждите ми са били напразни.

— Значи просто ще го приемеш?

— Не, в никакъв случай! Ще обжалвам! Ще се явя на изпитите отново, ще подам молба или каквото трябва да се направи. Все си мисля, че някой ще дойде и ще каже: „Съжалявам, друже, песента ти е изпята“. Също, когато искаш да постигнеш десет точки от десет възможни, молиш се, числата излизат, а ти имаш осмица. Всъщност и осем не е лошо. Но в никакъв случай не е десет от десет.

— Боже, Гейб, колко ужасно тъжна двойка сме.

— Ще ти кажа нещо, Маги. Искаш ли да се престорим, че това е най-хубавата вечер в живота ни и да забравим цялата бъркотия, какво ще кажеш? — Намигна й. — Така правят южняците.

— Добре. — Той я завъртя, смеейки се. Намериха се хора на партито, които помислиха, че Оливър Калахан и Кристи Мур Макарти са направили огромна грешка като са оставили Маги и Гейб сами.

Гейб бе много въодушевен, но това въобще не се дължеше на алкохола. Предишната вечер тя видя как му се отразява пиенето. В таксито обратно към Оук Ридж той пееше с пълен глас, шофьорът клатеше глава и дружелюбно подхвърляше, че Гейб е постъпил много добре като не се е наел да кара кола в това състояние. Все пак, когато пристигнаха, Гейб скочи от колата, стъпи здраво на двата си крака и се затича да отвори вратата на Маги.